Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова предупреди големите търговски вериги, че могат да бъдат санкционирани за необосновано поскъпване на основни хранителни продукти. Поводът са първите резултати от проверките на комисията, според които при някои стоки са отчетени надценки от 99% до 141%.
„Надценки от 99 до 141% са безочливи, те са несправедливи, но и са нахални“, заяви Манолова на пресконференция, на която представи данните от проверките.
Сдружението за модерна търговия, което обединява големите търговски вериги, оспори начина, по който председателят на КЗП представя информацията. От организацията обвиниха Манолова, че смесва различни показатели и създава подвеждащо впечатление за цените и печалбите на търговците. Още: "Безочливи, нахални": КЗП откри надценки до 141% при храните, проверява и поскъпването на горивата
Според сдружението част от цитираните стойности не са надценки, а ценови индекси, които сравняват равнището на цените в България със средното за Европейския съюз.
„Когато индексът за дадена стока е 140, това означава, че цената у нас е с 40% над средноевропейската (140 минус 100), а не че магазинът си е сложил 140% надценка или че печели 140%“, посочват от организацията.
Оттам допълват, че общото ценово равнище на стоките и услугите в България е 62,5% от средното за ЕС, а при храните показателят е 92,6%. Това означава, че според цитираните от сдружението данни цените на храните у нас като цяло са под средноевропейското равнище.
Какво показват проверките на КЗП
Още: "Това не е пазар, а бедствие": Манолова се закани на веригите заради надценки от 150%
В представените от Манолова данни има и сравнения на цените и надценките в периода от август до началото на октомври 2026 г. Според комисията при някои продукти крайните цени са нараснали по-бързо от доставните, а в отделни случаи продажните цени са се увеличили въпреки спад или липса на промяна при доставните.
КЗП посочва като примери краставиците, сиренето и доматите. При кромид лука разликата между отчетените надценки през август и октомври е около 78 процентни пункта, при краставиците - около 40,6 пункта, при бялото зеле - 29,8 пункта, а при сиренето - 27 пункта.
Тези данни обаче не дават сами по себе си пълна картина за целия пазар на хранителни стоки. Необходимо е да се знае колко продукта са проверени, как са подбрани и как се движат надценките при останалите артикули. Без такава информация не може да се заключи дали тенденцията обхваща целия сектор или се отнася до отделни продукти.
От Сдружението за модерна търговия критикуват именно подбора на показателите и примери, като според организацията се акцентира върху най-високите стойности, без да се представят всички резултати от проверките. Още: "Няма драстично обедняване у нас, икономиката ни е стабилна": Глас от "Прогресивна България"
В подкрепа на тезата си, че цените на редица храни в България остават под средните за ЕС, от сдружението посочват, че ценовият индекс при хляба и зърнените продукти е 81,4% от средноевропейското равнище, при месото - 71,5%, а при рибата - 87,1%.
Защо някои храни са по-скъпи
Търговските вериги посочват няколко причини за по-високите цени на определени продукти. Сред тях са различията в данъчното облагане между държавите от ЕС и недостигът на местна суровина за част от хранителните стоки.
Като пример организацията дава кравето масло, при което според нейните данни едва 10% от необходимите за българския пазар количества са местно производство. Останалите 90% се внасят и се купуват на международни борсови цени, към които се добавят разходи за транспорт и складиране.
От сдружението твърдят, че вносът на плодове, зеленчуци, месо и млечни продукти е следствие от недостига на местна суровина, а не от целенасочено изместване на българските производители.
Организацията оспорва и внушението, че високата надценка е равнозначна на висока чиста печалба. Според нея от разликата между доставната и продажната цена трябва да бъдат покрити разходите за ДДС, хладилен транспорт, електроенергия, заплати и бракувани стоки. Сдружението посочва, че нетната печалба на търговците е около 3%.
Това е аргументът на браншовата организация, но сам по себе си той не доказва дали конкретно установените от КЗП увеличения са икономически обосновани. За подобна преценка са необходими данни за отделните продукти, доставните цени и разходите по реализацията им.
Пет въпроса към председателя на КЗП
След пресконференцията Сдружението за модерна търговия постави пет въпроса към Мая Манолова, с които оспорва както представянето на резултатите, така и обхвата на проверките.
Първият е колко продукта са проверени и при колко от тях са установени надценки от 150%, какви са най-ниските отчетени стойности и защо се акцентира върху най-високите, без да се представят останалите резултати.
Вторият въпрос е дали на потребителите се обяснява разликата между надценка и печалба и дали се отчита, че от разликата между доставната и продажната цена се покриват ДДС и оперативни разходи. Още: Защо цените растат и кои са "маститите играчи": Сдружението за модерна търговия с коментар
Третият е защо при сравненията с европейските цени според сдружението не се отчита достатъчно ефектът от 20-процентния ДДС в България и дали ясно се разграничават ценовите индекси от показателите за печалба.
Четвъртият въпрос засяга обхвата на проверките. От организацията питат дали анализът включва и увеличението на заплатите с 88,5% и на производствените разходи с 68,3% при преработвателите.
Петият е дали структурните проблеми в българското производство, които оскъпяват храните, не се отразяват и върху малките магазини от традиционната търговия, и защо според сдружението общественото внимание се концентрира основно върху големите вериги.
