Сърбия вдигна мораториума за строеж на АЕЦ, 35 години след въвеждането му. Парламентът прие изменения на Закона за енергетиката, с които се отменя забраната, въведена в някогашната Югославия през 1989 година - три години след ядрената катастрофа в Чернобил. Тогава властите прекратиха ядрената програма на страната и затвориха единствения изследователски реактор в околностите на Белград, припомня Франс прес.
Още: Наша съседна държава купува все повече кюлчета злато
Още: Иран сериозно обмисля да затвори най-важния маршрут за петрола от Близкия изток
Кога Сърбия ще има АЕЦ?
Преходът към ядрена енергия вероятно ще бъде дълъг и скъп процес. Според неотдавнашно правителствено проучване оценките са, че пускането на ново ядрено съоръжение ще отнеме най-вероятно до две десетилетия, пишат сръбските медии, цитирани от БТА.
Още: Стана ясно колко ще струват новите реактори в АЕЦ "Козлодуй"
За да развива икономиката си, Белград разчита до голяма степен на запасите си от въглища. Сърбия обаче се е ангажирала с международни актове и със Зелената програма за Западните Балкани да стане въглеродно неутрална до 2050 г., т.е. без емисии на въглероден диоксид при производството на енергия.
Още: "Путин трябва да губи пари": Зеленски моли Тръмп, но САЩ не искат по-нисък таван за руския петрол
Още: НАП разяснява с подкаст за еврото и касовите апарати
Същевременно Сърбия внася почти всичкия си природен газ от Русия и Белград се стреми да разнообрази енергийните си доставки особено след началото на войната в Украйна. Миналата година Белград завърши газовия интерконектор към България, позволяващ на Сърбия да има достъп до природен газ от Азербайджан и от терминала за втечнен природен газ в гръцкото пристанище Александруполис.
С измененията на Закона за енергетиката се осигурява по-голяма енергийна сигурност на страната при преминаването към чиста енергия, хармонизира се местната регулаторна рамка с регулаторната рамка на ЕС, развива се функционирането на енергийната система, пише сръбският икономически порта „Нова економия”. Част от закона се отнася до Програмата за развитие на ядрената енергия в Сърбия. Програмата е разделена на три фази – изследване на това доколко е оправдано преминаването към развитие на ядрена енергия, разработване на програмата и осъществяването ѝ.
Още: Обявиха цените на ферибота Бургас - Истанбул
Експерти в областта на ядрената енергия изтъкват, че отменянето на мораториума не означава задължително, че Сърбия ще строи атомна електроцентрала.
Още: Започва изграждането на първата АЕЦ в Полша
Още: По-високи цени за нови екотакси? МОСВ внесе разяснение
Още: ОПЕК обяви дали ще вземе извънредни мерки заради цената на петрола
"Всъщност отпадането на мораториума не означава решение за строеж. Точно сега очакваме да бъде приета стратегия за развитието на енергетиката, в която съществува вариант с АЕЦ, но има вариант и без АЕЦ," коментира за сръбския информационен сайт „Блиц“ специалистът по ядрена енергия професор Миодраг Месарович.
В региона атомни централи имат България, Румъния, Унгария и Словения (съвместно с Хърватия).
Месарович отбелязва, че заради мораториума Сърбия е изгубила кадри, които сега биха могли да следят какво се случва и да помагат при вземането на решения. Освен недостига на кадри проблем представлява и финансирането на един толкова мащабен проект.
През август при посещението на френския президент Еманюел Макрон в Белград бе подписано споразумение между двете страни в сферата на използването на ядрена енергия за мирни цели в Сърбия, а през октомври стана ясно, че сръбското Министерството на минното дело и енергетиката е сключило договор с френската държавна компания EDF и френската инженерингова фирма Egis Industries за провеждане на предварително техническо проучване на възможността за използване на ядрена енергия за мирни цел в страната.
По-рано тази година Вучич коментира, че на Сърбия са ѝ нужни четири малки модулни ядрени реактора, тъй като до 2050 година в страната ще се използва четири пъти повече енергия, отколкото сега. По думите му, цитирани от ТАНЮГ, "Сърбия няма нито знанието, нито парите за класически ядрени централи, които струват между 11 и 13 милиарда евро“.
