Евростат наскоро публикува поредица от икономически новини, които обрисуваха смесена картина: някои страни от Европейския съюз отбелязаха силен икономически растеж, други – слаб, а безработицата е едновременно висока и ниска, пише The European Conservative - издание, базирано в Унгария, което е известно с анти-ЕС позициите си.
Този анализ се опира на четири ключови показателя: темп на растеж на БВП, ниво на безработица, бюджетен баланс на правителството и инфлация. Тези показатели, представени като моментни снимки, могат да предоставят ценна информация за текущото икономическо състояние на дадена страна.
Нека започнем с реалния годишен растеж на БВП. Ситуацията е смесена: в пет държави растежът надхвърли 3%, докато в 14 държави беше под 1%. В Германия, Финландия и Люксембург икономиката всъщност се сви през второто тримесечие. Още: Икономическото доверие в ЕС и еврозоната нараства
Тревожно е, че 17 от 27-те държави-членки на ЕС не успяха да постигнат 2% растеж на реалния БВП. Макар че това е само кратък преглед на състоянието на различните икономики за едно тримесечие, заслужава да се отбележи, че устойчив темп на растеж от 2% е минималното изискване за всяка страна, която се стреми да поддържа стандарта си на живот в дългосрочен план. Фактът, че повечето държави-членки на ЕС се борят да достигнат това ниво или са значително под него, предполага, че Европа вероятно се приближава до индустриална бедност, проракува унгарското издание.
Досега 27-те държави-членки на ЕС са постигнали среден годишен темп на растеж на БВП от 1,4% през второто тримесечие. В еврозоната ситуацията е била и по-лоша – 1,3%.
Ключовият въпрос при изследването на икономиките с висок растеж е доколко устойчиви са тези темпове. За да се отговори на това, трябва да се оцени продължителността на периода на растеж чрез сравними показатели от националните сметки, като потребление и инвестиции. Има обаче и друг подход за оценка на устойчивостта на икономиката, който включва анализ на променливи, сигнализиращи за нейната сила или слабост.
Къде е България?
Петте държави с темп на растеж на БВП над 3% са Кипър, Хърватия, България, Литва и Полша. Нивата на безработица обаче варират значително. В Полша и България безработицата е ниска – съответно 3,2% и 3,6%. В Хърватия и Кипър нивата са умерено високи – 4,7% и 5%. От тази група Литва изпитва най-големи проблеми, като нивото на безработица достига 7%. Още: Полша отваря границата си с Беларус, но не изключва да я затвори пак
Тези данни показват, че икономиките на Полша и България отбелязват стабилен растеж, демонстрирайки силни фундаментални показатели. Литовската икономика обаче е изправена пред предизвикателства. БВП на Литва от 3,2% не е признак за сила или стабилност. Това обаче може да се промени, ако темповете на растеж останат устойчиви, а безработицата намалее с 2–2,5%.
В противоположния край на спектъра са три икономики, които отбелязаха спад на БВП през второто тримесечие. Те се различават и по нивата на безработица. Люксембург е на ръба на икономическа нестабилност: БВП му спадна с 0,4%, а безработицата достигна 6,7%.
Останалите две страни със свиващ се БВП – Финландия и Германия – представляват диаметрално противоположни примери. Докато безработицата във Финландия достигна 9,9% през третото тримесечие, в Германия беше едва 3,8%. Още: Заради блокада: Общ икономически проблем притиска ЕС, Китай и Русия
Това показва, че Финландия е изправена пред сериозни макроикономически предизвикателства и вероятно я очакват още проблеми. Ситуацията в Германия е особено важна: комбинацията от отрицателен растеж на БВП и много ниска безработица от 3,8% представлява макроикономически оксиморон. Предвид структурните проблеми, пред които е изправена германската икономика, може спокойно да се предположи, че страната няма скоро да се върне към позицията си на държава с най-ниска безработица в Европа.
Друг важен, но често пренебрегван икономически показател, е състоянието на консолидирания бюджет, който обхваща всички нива на управление: национално, регионално и местно.
Повечето държави-членки на ЕС са изправени пред дефицити в публичните финанси. Данните за второто тримесечие, публикувани със закъснение от Евростат, показват, че ситуацията се подобрява в някои страни, докато в други се влошава.
Кипър, лидерът по растеж на БВП, има и най-стабилни публични финанси. В съчетание с умерена безработица това показва устойчивост на кипърската икономика. Данъчните приходи са повече от достатъчни за покриване на бюджетните разходи и се очаква по-нататъшен спад на безработицата. Още: Икономика: Германия и Унгария потъват, в Китай е още по-зле - компартията със спешни мерки
Хърватия също е бързо развиваща се икономика. Въпреки сходните нива на безработица с тези в Кипър, тя е изправена пред предизвикателства, свързани с финансирането на публичния сектор. През второто тримесечие консолидираният бюджетен дефицит възлиза на 4,2% от БВП. Макроикономически това не би трябвало да е сериозен проблем, тъй като временният дефицит не представлява пряка заплаха. Но след като надвишава лимита на ЕС от 3%, вероятно ще се наложи правителството да предприеме мерки за затягане на фискалната политика.
Стабилният растеж на БВП от 3,6% може да има дълбоки макроикономически корени. Нивото на безработица от 4,7% не противоречи на това. Ако обаче това е така, бюджетният дефицит е предупреждение за структурен проблем във финансирането на публичния сектор.
Инфлацията
Няколко думи за инфлацията. Тя може да даде индикации за посоката, в която се движи икономиката. Тъй като инфлацията по същество е парично явление, тя често остава относително независима от реалните икономически показатели. Причинно-следствената връзка обикновено тръгва от инфлацията към реалната икономика: когато инфлацията се повишава, тя подкопава икономическото доверие и предприятията и домакинствата ограничават разходите. В две трети от държавите на ЕС инфлацията достигна своя връх през септември. Още: Предложение: Не 1 трилион евро, а 750 млрд. евро за възстановяване на икономиката на ЕС
Отново лидерите в растежа – Кипър и Хърватия – са в много различни ситуации. Кипър постигна забележителна ценова стабилност, което е необичайно за икономика с растеж от 3,6% годишно. Междувременно Хърватия преживява висока инфлация от 4,6%, което е повод за сериозно безпокойство и изисква незабавни действия.
Проблемът на Хърватия е, че не може да провежда собствена парична политика. Финансовият ѝ регулатор се намира във Франкфурт на Майн, Германия, и има по-належащи въпроси от тези на Хърватия. Малката балканска държава трябва да се съобразява с решенията на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Друга страна, която се откроява, е Германия. През третото тримесечие инфлацията се повиши, а германската икономика се сви.
Като цяло европейската икономика не е в добра форма. Очаква се много страни да преминат към по-строги фискални политики през следващите месеци. Това ще се дължи, първо, на инфлацията и, второ, на нестабилното състояние на публичните финанси. Подобен подход може да доведе до спад в икономическата активност, което би предизвикало по-висока безработица и влошаване на фискалните показатели. Още: Икономическо решение за борба с коронавируса - има предложение от 9 страни-членки на ЕС
Автор: Свен Ларсон за The European Conservative
Превод: Ганчо Каменарски
