Търговското споразумение между ЕС и Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай) е от полза и на двете страни, в различни аспекти, но категорично не се вписва в доктрината "Монро", която американският президент Доналд Тръмп извади на очевиден показ с военната операция във Венецуела и залавянето на Николас Мадуро. Доктрината по същество проповядва следното – в Западното полукълбо на Земята, особено в Северна и Южна Америка, САЩ имат последната дума как върви развитието. А заключението за ползите и вредите е на много популярния руски военнопропаганден телеграм канал "Рибар", създаден и поддържан от бившия говорител на руското военно министерство капитан Михаил Звинчук. Звинчук е лично награждаван от руския диктатор Владимир Путин и развива широка мрежа от пропагандни канали в Телеграм на основата на "Рибар" - ОЩЕ: След Украйна идва война на Балканите: Емисар на Путин говори от Република Сръбска*
"И двете страни печелят значително от сделката на фона на продължаващите търговски войни на администрацията на Тръмп. Освен това диверсификацията на търговския оборот ще намали зависимостта от ключови геополитически играчи - САЩ и Китай. (...) Според различни оценки за ЕС сделката ще осигури 0,1% увеличение на БВП за следващите 10 години, но в парично изражение това са десетки милиарди евро и годишни спестявания от 4 милиарда евро само от премахването на митата. За Меркосур - 0,3% ръст на БВП, което е дори по-осезаемо, отколкото в Европа", пише "Рибар".
Според руския анализ на споразумението, с него ЕС печели главно индустриално и що се отнася до редкоземни природни богатства и по-специално литий. Литият е ключов елемент за де факто всички високотехнологични достижения в момента, най-яркият пример са батериите за какво ли не. "Най-важен за ЕС е достъпът до критични минерални ресурси. Меркосур контролира част от "литиевия триъгълник" (Аржентина, Чили, Боливия), където са концентрирани 75% от известните световни запаси на литий", пише руският канал. А Меркосур ще спечели що се отнася до селското стопанство: "Меркосур реализира своето предимство в селското стопанство и добива на суровини, а също така получава модерни европейски технологии и инвестиции".
За момента обаче одобрението на споразумението в ЕС не се случва, защото френското селско стопанство успя да мобилизира Франция и около нея има още няколко държави против – Полша, Австрия, Нидерландия, Ирландия. Но Италия смени позицията от "против" на "за". И остават сериозните въпроси – засега споразумението действа условно, обаче дали при окончателно одобрение селското стопанство в ЕС ще издържи на конкуренцията? И дали Меркосур ще може да направи крачката към високотехнологично индустриално развитие, а не да е само площадка за суровини?
Източник: "Рибар"
Кой в България е най-твърдо против?
От българска страна, най-голям шум против споразумението идва от зърнопроизводителите. Евтините селскостопански продукти от Южна Америка ще доведат до нелоялна конкуренция, каза пред БНТ Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Интересен факт – той не можа да обясни например с какво вносът на соя от Южна Америка ще застраши европейски производители, по-точно кой в Европа произвежда соя? Но Проданов настоя, че себестойността на европейските селскостопански продукти е различна (разбирай по-скъпо), защото те отговарят на различни изисквания – екологични, административни и социални. Той не каза дали със споразумението всъщност тези евростандарти се налагат и на това, което ще дойде от Меркосур. Ако се случи така, остава въпросът защо себестойността на южноамериканското ще е по-ниска от европейското и българското?
От години в рамките на Общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП) се поставя въпросът как така зърненият сектор в България взема най-много субсидии и до какво доведе това що се отнася до профила на българското селско стопанство, конкретно развитието на подсекторите за плодове и зеленчуци.
Още: Ползи и щети от споразумението ЕС–Меркосур: Мнението на бивш земеделски министър
