На фона на смутните времена на конфликти и кризи Черно море става важно освен във военен аспект, и по отношение на глобалната свързаност.
Преди месец и половина предишният кабинет разреши на 5 научноизследователски кораба, плаващи под чужд флаг, да проучват морските пространства на България в Черно море за реализацията на проекта "Кардеса".
Проектът "Кардеса" за нов оптичен кабел под Черно море
Още: Норвегия задържа кораб с руснаци заради същия повреден кабел от случая "Вежен"
През януари тогавашният вицепремиер и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев присъства на представянето на проекта за подводна интернет инфраструктура "Кардеса" (Kardesa), който е изключително значим телекомуникационен инфраструктурен проект за България. С него страната ни се позиционира в сърцето на глобалната свързаност, осигурявайки един от най-късите и най-устойчиви маршрути за пренос на данни между Европа и Азия.
"Кардеса" е нова подводна телекомуникационна система от последно поколение през Черно море, която свързва България и Грузия с отклонения към Турция и Украйна. Тя е част от мащабен телекомуникационен коридор, който продължава през Грузия, Азербайджан, Каспийско Море, Казахстан към централна и източна Азия или така наречения "Дигитален път на коприната".
Прогнозната стойност на инвестицията само в подводния кабел в Черно Море е над 100 милиона евро. Основните инвеститори са Vodafone и Neqsol Holding.
Реализацията на проекта в България има 3 ключови фази:
Още: Малко вероятно да е скъсана котва: Съмненията за българския кораб "Вежен" и кабела в Балтийско море
- Landing Station Ахелой – входната точка за подводния кабел на територията на България ще бъде в района на Ахелой
- Нова национална оптична инфраструктура: Ахелой – София – изграждането на близо 1200 км изцяло нова оптична телекомуникационна мрежа, която осигурява близо 50% по-кратък физически маршрут спрямо съществуващите телекомуникационни мрежи
- Подводният кабел Кардеса – високотехнологична инфраструктура с приблизителна дължина около 1700 км, която ще осигури директна, висококапацитетна и независима свързаност през Черно море
"Изграждането на оптичната мрежа, свързваща София с Турция, Грузия и Украйна, ще позволи развитието на България като дигитален хъб и за изграждането на центрове за данни у нас", каза тогава Дончеви уточни, че проектът ще даде възможност за реализация на AI центрове в България.
Източник: Getty Images
Защо оптичните кабели са толкова важни
От всички близо 400 подводни кабела в света под Черно море има само един и той е на път да стане недостатъчен за все по-нарастващите нужди от комуникации. Това е един от аргументите и на ЕК, и на ръководителя на отдела за международно мрежово развитие в британския телеком "Водафон" Рик Пери да обясни нуждата от изграждането на ново трасе, което да свърже Азия и Европа и през България. Плановете са да има точки в Грузия, Турция и в бъдеще към Украйна.
Още: Български кораб е задържан в Швеция по подозрения за саботаж на кабел в Балтийско море
Много преди да започне войната в Иран, Рик Пери заяви, че над 99,5% от международната свързаност в света се осъществява от подводни кабели. Това е важно не само за регионалната, а и за глобалната свързаност - между многобройните центрове за данни по целия свят, интернет, международни облачни услуги
"Над 99,5% от международната свързаност се осъществява по мрежата от подводни кабели, така че това е натоварена карта. Това е най-новата комуникационна карта на всички подводни кабели по света. Има малко под 500 в експлоатация и планиране. Те са предимно собственост на международни оператори и се управляват от тях", заяви Пери.
Проблемите с оптичните кабели и ролята на Черно море
Той обаче уточни, че средата, в която работи мрежата от подводни кабели, е много сурова.
Още: Латвия се захвана да търси кой повреди поредния оптичен кабел в Балтийско море
"Индустрията е свикнала да се справя с прекъсвания в подводните кабелни системи. И средно през последните 5 години има между 100 и 200 прекъсвания на кабелните системи по света, така че индустрията, откакто съществуват подводните кабели, които датират от 50-те години на 19-ти век, има фундаментална устойчивост и се прави всичко възможно за защита от повреди", коментира той.
По думите му по-голямата част от щетите са случайни.
"Риболовът, котвите по дъното или подводната среда на морето причиняват по-голямата част от повредите, но сега имаме геополитическо напрежение по целия свят и това причинява проблеми в подводната кабелна мрежа, с които не сме се сблъсквали преди", заяви той.
"Основен проблем има в Червено море. Там има концентрация на кабели от изключителна важност за международната свързаност в ключови региони - Близкия изток, Източна Африка, Индия и Югоизточна Азия. Тя е концентрирана в малките южни части на Червено море. Имаме 2 държави с териториални води в Червено море, от които трябва да получите разрешително за преминаване - Еритрея и Йемен. Еритрея не е била много кооперативна в издаването на разрешителни, а в Йемен има гражданска война. А пиратството и нападенията прави невъзможно поставянето на кабелни системи в тази зона. Така че има 5 основни кабелни системи, които са спрени, защото не могат да преминат през Червено море", заяви Пери.
Той коментира, че затова операторите търсят различни маршрути.
"Очевидно е, че през Оман и Саудитска Арабия е единия маршрут. Те търсят западната страна през Судан. Отново - много трудно. Но едно от нещата, което се променят, е маршрутът през Ирак от горната част на Персийския залив до Турция, който сега става търговски и технически жизнеспособен. Това отваря достъп до Черно море. Затова едно от нещата, които ни интересуват, е дейността ни в Турция, България, Украйна и Грузия", допълни той.
Източник: БГНЕС
"Бихме искали тази свързаност. Този маршрут ще стане жизнеспособен", заяви той.
По думите му Черно море е много добър дигитален коридор и това е основният двигател на този маршрут - кабелът "Кардеса".
"В първия етап ще свържем България с Турция, след това с Грузия. Ще направим и частта с Украйна. Това е от решаващо значение", допълни Пери.
Стартът в България
България участва с трасето на държавната "Булгартрансгаз".
Частна българска компания ще изгради и оперира цифровата инфраструктура в района на Ахелой, както и две независими оптични трасета до София, а приходи от "милиони евро" очаква директорът на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов в рамките на проекта за оптичното трасе, защото кабелът ще бъде разположен в пръстена до София на газовата мрежа, а и на 50 квадратни метра терен в компресорните станции ще има контейнерни колокационни съоръжения за сигнала, предаде БНР.
До средата на 2027 година, в българския участък на Черно море, а по-късно и в другите точки, се очаква да се появи новата 1700-километрова оптична връзка за над 100 милиона евро, по която данните да минават със скорост 500 терабита в секунда.
Разгръщането на нов цифров кабел под Черно море не е само бизнес начинание, а и стратегически избор, отбелязват от ЕК.
Освен кабелът "Кардеса", в Черно море да има и "Черноморския подводен кабел" - между Грузия и Румъния - с паралелни електрически и оптични подводни кабелни връзки през Черно море.
