България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
11 май 1851 г.: Организирано е първото тържество, посветено на св. св. Кирил и Методий
На този ден през 1851 г. е организирано първото тържество в българско училище, посветено на св. св. Кирил и Методий. Инициативата е на Найден Геров. Той организира тържеството в българското училище в Пловдив. През 60-те години на ХІХ в. учителите от други градове в България започват да следват примера на пловдивските си колеги. Така единадесети май постепенно се превръща в общобългарски празник на просветата - това е денят, в който православната църква почита паметта на св. равноапостолни Методий и Кирил, славянобългарски учител.
През 1969 година църковният празник е отделен от светския. Днес почитаме паметта на светите братя Кирил и Методий на 11 май, а делото им на 24 май. През 1990 г. Народното събранение обявява 24 май за национален празник.
Прочетете също: 2 май в историята: Умира княз Борис І. Перущица пада по време на Априлското въстание
Просветителят Найден Геров, който въвежда тази идея, е роден на 23 февруари 1823 г. в Копривщица. Първоначално той е записан да учи в гръцко училище в Пловдив. Но след това продължава образованието си в Копривщица при Неофит Рилски. Именно по негова инициатива Найден Геров заминава за Одеса. Там завършва Ришельовския лицей и получава руско поданство.
Геров написва в Одеса първата новобългарска поема, озаглавена "Стоян и Рада". През 1846 година родолюбецът се завръща в Отечеството и открива първото класно училище в Копривщица. Той става главен учител в Епархийското училище в Пловдив.
Прочетете също: 7 май в историята: Умира цар Симеон Велики. Дряновският манастир пада по време на Априлското въстание
Просветителят е деен участник в църковно-националната борба. Временно се установява в Русия по време на Кримската война. След като тя приключва, той е назначен за вицеконсул в Пловдив. На този пост Найден Геров работи активно за развитието на учебното дело, както и за укрепване на българо-руските политически, културни и икономически отношения.
Найден Геров работи активно за осигуряване на защита на българския народ след потушаването на Априлското въстание. В периода на Руско-турската освободителна война той е зачислен към щаба на руската армия. По-късно става губернатор на Свищов. След Освобождението той се посвещава на писателска дейност.
"Речник на българския язик с тълкуване на речта на български и руски" е най-голямата му творба. Найден Геров е основоположникът на българския пътепис. Той умира на 9 октомври 1900 г.
Прочетете също: 3 май в историята: Княз Фердинад е признат за монарх. Създадена е Беломорска област
