Три четвърти от всички предприятия зависят по един или друг начин от природата. Например за суровини като дървен материал, памук и култури. За екосистемни услуги като микроби и разложители, които поддържат жизнеспособността на земеделската земя. За защита от екстремни метеорологични условия, като например бреговите ивици и заливните равнини, които защитават ценна инфраструктура.
Това означава, че когато природата процъфтява, процъфтява и бизнесът. А когато природата страда, това важи и за бизнеса.
Днес виждаме това твърде ясно. Рискът, свързан с климата, доведе до рязко увеличаване на застрахователните премии. Наводненията нарушиха веригите на доставки и нанесоха щети на критичната инфраструктура. Намаляващите популации на опрашителите вредят на селскостопанското производство. Според проучване на Световния икономически форум през следващото десетилетие климатичните рискове биха могли да струват на предприятията, които не се адаптират, до 7% от годишните им доходи. Това е все едно пандемия от COVID-19 на всеки две години.*
Тази цена е просто твърде висока. Време е природата да бъде включена в счетоводния баланс. Да бъде призната и да се инвестира в нея като актив, който плаща дивиденти сега и по-късно.
Европейският съюз и неговите държави членки вече предоставят значително финансиране за природата и ще продължат да го правят. Но публичните инвестиции сами по себе си не са достатъчни. Трябва да създадем система, която стимулира частния сектор да инвестира в природата. Нуждаем се от функциониращ пазар, който възнаграждава предприятията, земеделските стопани и инвеститорите за това, че се грижат за нашата земя, море и небе.
Още: Горещата вълна достигна Средиземноморието с нов рекорд. "Трябва да очакваме същото и за Черно море"
Природните кредити се явяват като обещаващ, иновативен инструмент за промяна на начина, по който остойностяваме природата. В основата си те създават бизнес възможност за инвестиране в природата — насърчаване на биологичното разнообразие, опазване на местообитанията или създаване на нови. В замяна на това тези инвестиции генерират приходи за онези, които работят за опазването на природата. Земеделските стопани, които диверсифицират културите. Собствениците на земя, които поддържат екосистемите на влажните зони. Горските стопани, които защитават застрашените въглеродни запаси.
Още: Три пъти повече катаклизми. Климатичните промени са безпощадни
Ние знаем, че този модел може да функционира, тъй като разполагаме с доказателства. Преди 20 години Европейският съюз създаде ефективен пазар на въглеродни емисии. Логиката беше проста. Ако искате да замърсявате, плащате. Ако искате да избегнете плащането, правите иновации. Така това е ефикасен, пазарно ориентиран инструмент, който стимулира частния сектор към иновации. И се получи! През тези две десетилетия емисиите на парникови газове в Европа намаляха с почти 50%, а икономиката нарасна. Цената, която поставихме на въглеродните емисии, донесе 180 милиарда евро, които сега се реинвестират в проекти в областта на климата и в иновации.
Колкото и успешен да е този опит, знаем, че самата природа е по-сложна и по-разнообразна от въглерода. Какво е общото между гръцкия зехтин и финландските ели? Как един проект за подпомагане на влажните зони се сравнява с повторното залесяване? Създаването на тази нова система ще постави редица нови и трудни въпроси — не на последно място, как да се измери и определи количествено положителното въздействие върху природата от направеното.
За да успеем с природните кредити, се нуждаем от строга система за измерване, както и методики за измерване на успеха по същество. Нуждаем се от стабилни структури на управление и справедлив достъп за местните участници. Нуждаем се от предвидимост, за да привлечем местни инвеститори. Нуждаем се от системи за проверка и истинска прозрачност, за да избегнем заблуждаващи твърдения за екологосъобразност. Трябва също така да избегнем обременяващата административна тежест, за да направим участието лесно и привлекателно.
Тези въпроси са сложни, но решими. И е от значение, че набраната инерция е на наша страна. Търсенето на природни кредити нараства в ЕС и в световен мащаб. Понастоящем ЕС подкрепя пилотни проекти във Франция и Естония, като се очертават и други. Някои държави членки са разработили свои собствени системи. А по света местни органи и дружества изпълняват нови проекти. Според Световния икономически форум световното търсене на природни кредити може да достигне 180 милиарда щатски долара до 2050 г. Обхватът на потенциалните купувачи е широк, тъй като перспективата е привлекателна. Със зачестяването на наводненията и сушите дружествата се стремят да елиминират рисковете от веригите на доставки, да намалят застрахователните премии и да насърчават положителни действия за опазване на природата. Финансовите институции започват да разглеждат рисковете за биологичното разнообразие като основен финансов риск, който се нуждае от смекчаване.
Тази седмица Европейската комисия представя пътна карта за природните кредити. Целта е катализирането на частно финансиране и създаването на нови източници на приходи за бизнеса. Искаме да развием този пазар стъпка по стъпка, отдолу нагоре, заедно с местните общности и заинтересованите страни. Със своя единен пазар, който свързва 450 милиона души и 25 милиона предприятия, ЕС е в идеална позиция да разшири тези иновативни пазари, да насърчи интереса на инвеститорите и да запази целостта на пазара.
Вече твърде дълго поставяме цена на действията, които влошават природата, вместо на тези, които я възстановяват. Но с правилните инвестиции и точните стимули можем да създадем по-интелигентни, печеливши за всички решения. Добри за природата, добри за предприятията и в крайна сметка — добри за хората.
Съвместна статия на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и Йесика Русвал, комисар за околната среда, устойчивостта на водните ресурси и конкурентоспособната кръгова икономика. Actualno.com е сред избраните от Брюксел партньори за публикация на материала.
* With climate risks set to slash earnings, what can CEOs do? (Когато климатичните рискове орязват печалбите, какво могат да направят директорите на компании?) Световен икономически форум.
