Прогноза от БАН за икономиката: Ще се укроти ли инфлацията?

Тя се основава на допускания за икономическото развитие в средносрочен план на международните цени и външното търсене, както и на параметрите на икономическата политика, провеждана в страната.

Още: Къде са най-богати: БВП на София е над два пъти по-голям от средния за страната

Ръст на БВП

В средносрочен план икономическият растеж в България ще остане от порядъка на 3.0 – 3.5% годишно, прогнозират икономистите на БАН. Според тях динамиката на потреблението ще се определя от нарастването на работните заплати, умереното повишение на заетостта и слабия, но все пак положителен растеж на кредитната активност в страната.

Инвестициите ще се влияят основно от темповете на усвояването на средствата от ЕС, като нарастването им ще се определя главно от напредването на програмния период и очакванията за ускорено усвояване на европейски средства в България по Националния плана за възстановяване и устойчивост. За целия прогнозен период приносът на външното търсене в икономическия растеж ще остане отрицателен, смятат учените.

Инфлация

Според икономическата прогноза инфлацията до 2026 г. постепенно ще намалява, но ще бъде по-висока от обичайната през предходното десетилетие. Причините за това са предизвикани от външни фактори, но и от някои дискреционни мерки на правителството, сред които провеждането на политика на доходите, която е недостатъчно съобразена с реалните бюджетни възможности. В този смисъл постигането на Маастрихтския критерий за инфлацията едва ли ще бъде възможно в рамките на прогнозния период, което означава, че приемането на България в еврозоната през 2025 г. може да се отложи.

Още: Швейцарска прогноза: Накъде тръгва българската икономика?

Заетост

Заетостта в страната ще продължи да се определя от темпа на икономически растеж при ограниченията, зададени от демографската ситуация, прогнозират учените от БАН. Според тях на този етап не се отчита промяна в предлагането на труд, породено от бежанската вълна от Украйна, тъй като близо 1/3 от бежанците са под трудоспособна възраст, а останалата част поне засега не демонстрират желание за трайно установяване в страната.

Безработицата се очаква да остане на същите нива, дори леко да намалее през прогнозния период. В този смисъл всяко ново открито работно място ще е за сметка на увеличаване на коефициента на заетост сред населението в пенсионна възраст, но този процес има естествени граници, които са почти достигнати. Възможни са решения и с привличане на работна сила от чужбина, които до голяма степен ще зависят от политическата обстановка в страната, смятат икономистите. Прогнозата им е динамиката на заплащането на труда да остане положителна в реално изражение, но по-ниска от предходните години.

Външна търговия

Предвид очаквания слаб икономически растеж в основните търговски партньори на България, външното търсене ще остане относително ниско, а платежният баланс ще се влошава през целия прогнозен период. Причината за това е в неблагоприятната външна среда с риск от допълнително влошаване, ако не се намери начин за бързо разрешаване на военния конфликт между Русия и Украйна, предотвратяване на търговските спорове между САЩ и Китай и задълбочаване на военния конфликт в Близкия Изток. Забавянето на икономическия растеж в еврозоната е факт, но не е напълно сигурно дали това ще стимулира Европейската централна банка да промени провежданата силно рестриктивна парична политика, смятат икономистите на БАН.

Охлаждане на кредитирането

С оглед на цялостната макроикономическа картина очакванията на учените за 2024 г. са за охлаждане на кредитирането както към фирмите, така и към домакинствата на фона на нарастващите рискове на икономическата среда и начисляването на премия за риск върху вземанията от нефинансовия сектор, което ще доведе до постепенно повишаване на лихвените проценти по кредитите.

Макроикономическата прогноза на ИИИ при БАН за 2024-2026 г. е направена при запазване на заложените в средносрочната бюджетна рамка параметри и политики за липса на съществени промени в данъчната система и полагане на определени усилия за фискална консолидация във връзка с очакваното приемане на страната ни в еврозоната. Тя е част от изследователския проект: „Икономическо развитие и политики в България 2024: оценки и очаквания“, който предстои да бъде публикуван.