"Правителството рискува да саботира успешното ни влизане в еврозоната - дали от неумение или поради комуникационна неадекватност, не е ясно". Това заяви съпредседателят на "Да, България" (част от парламентарната група на ПП-ДБ) Божидар Божанов в предаването „12+3“ по БНР. По думите му, когато отговорното политическо поведение изисква премахване на излишни регулации и насърчаване на конкуренцията, управляващите избират пътя на "крайнолеви мерки и опасна държавна намеса в икономиката".
"Ние предлагаме мерки, които да облекчат потребителите – публичен достъп в реално време до цените на всички продукти във всички търговски обекти, както и законопроект, който да ограничи повишаването на продуктовите такси. В същото време Министерският съвет внася закон, като в придружаващата му оценка на въздействието се посочва, че той може да доведе до повишаване на цените. Когато се предложи регулиране на надценките, всички по веригата започват превантивно да ги увеличават, за да не загубят печалбата си", посочи Божанов.
Още: Осуетяване на влизането в еврозоната: Парламентът вика службите за изслушване
Нов закон: регулиране на надценката
Какво има предвид съпредседателят на "Да, България"? Става въпрос за проект на решение на Министерския съвет за одобряване проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Той е публикуван за обществено обсъждане в средата на юни и датата на приключване на консултациите е 14 юли, става ясно от Портала за обществени консултации.
Снимка: Божидар Божанов, БГНЕС
Законопроектът предвижда да се регулира веригата "производител на суровини – преработвател – дистрибутор – търговец" чрез определяне на таван на надценките. По отношение на покупко-продажба на земеделски продукти и храни, определени в списък, приет с решение на Министерския съвет, се предлагат за въвеждане следните максимални търговски надценки, както следва:
- за преработвател – не повече от 20% спрямо производствената себестойност на продукта, изчислена съгласно действащите счетоводни разпоредби;
- за търговец на едро по цялата верига на доставки – не повече от 10% от покупната цена след добавяне на преките и косвени разходи за съответните продукти;
- за търговец на дребно с оборот над 20 млн. лева. – не повече от 20% от покупната цена след добавяне на разходите по реализация на съответните продукти.
Търговските надценки се прилагат върху стойността без ДДС за земеделските продукти и храни, определени в списъка, гласи предложението. За земеделските продукти и храни, определени в списъка, които се внасят от трети страни на територията на България и не се въвеждат в процеса на преработка/клане, търговската надценка за вносителя е не повече от 10% от данъчната основа, определена съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗДДС.
Още: Цените на храните тръгват надолу, отчете държавна комисия
Законопроектът за надценките на хранителните продукти има също така за цел временно да се регулират ценовите нива на определени основни хранителни продукти при минимална намеса в пазарните отношения. Поради тази причина, приложното му поле е ограничено до търговията на дребно с определени видове храни. Задължените лица от страна на бизнеса са ограничени до предприятия с годишен търговски оборот над 30 млн. лв., което изключва всички микро- и малки предприятия.
Общата цел, определена от вносителите, е "цялостно подобряване на функционирането на веригата на доставки на земеделски продукти и храни, водещо до повишаване на нейната ефективност и ефикасност и до намаляване на дисбаланса в отношенията между различните участници в нея, в полза на потребителите и обществото като цяло".
Още: Болшевишки ходове: Иван Христанов за закона за надценките и магазините в пощите (ВИДЕО)
Оценка на въздействието: насърчава се рисков вариант
В оценката на въздействието към законопроекта се разглеждат 4 варианта - Вариант 0 – „Без действие“, Вариант 1 – „Нерегулаторен“, Вариант 2 – „Регулаторен – промени в действащата правна уредба“, както и Вариант 3 – „Регулаторен – изцяло нов специален закон.
Любопитен параграф буди безпокойство, що се отнася до цитирания по-горе Вариант 3: "Следва да се вземе предвид и потенциалът от парадоксален ефект, при който чрез увеличаване на разходите във веригата (административни разходи, разходи за съответствие, потенциално намаляване на конкурентния натиск върху маржовете), Вариантът може неволно да допринесе и за по-високи потребителски цени, като по този начин е възможно да стимулира инфлацията в чувствителен момент. България наскоро преживя висока инфлация на храните – индексът на потребителските цени на храните се повиши значително в периода 2022 - 2023 г., въпреки че годишната инфлация спадна до 4,7% до декември 2023 г. Всеки допълнителен натиск върху цените би бил икономически и политически нежелателен".
Още: Въпреки цените: България е втора в ЕС по ръст при продажбите на дребно
Снимка: iStock
"Макар предвидената на концептуално ниво известна форма на отклонение от свободния пазар да е насочена към осигуряването по-голяма равнопоставеност в отношенията по веригата на доставки и пропорционалност при разпределението на добавената стойност по веригата на доставки, съществува риск подобни промени да не постигнат целите си или дори да доведат до нежелани ефекти като намалена конкуренция, неефективност, по-високи цени или увеличен сив сектор. По този начин, прилагането на Вариант 3 би могло да повлияе негативно върху съществуващите пазарни механизми. Особено в началния етап на адаптация към новите изисквания вероятността това да се случи, може да бъде оценена като висока. Въздействието на такъв риск може да бъде определено като много високо, тъй като могат да бъдат засегнати цялата потребителска база и ефективността на доставките. В подобен сценарий, ако ограниченията на цените доведат до еднакво ценообразуване при предварително определен таван, потребителите може да се сблъскат с по-високи цени от тези при базисния сценарий и някои продукти може дори да изчезнат, ако не са печеливши при този таван. Освен това, ако се наложи задължително местно снабдяване, търговците на дребно могат да се изправят пред недостиг или нужда от по-високи разходи, което отново да ощети потребителите или да доведе до правни проблеми с ЕС", гласи още законопроектът, що се отнася до варианта с изцяло нов закон.
От оценката и сравнението на икономическите рискове по всички варианти става ясно, че Вариант 2 (с промени в действащата правна уредба, бел. ред.) предлага балансиран и умерен подход с нисък рисков профил, който позволява подобрение в съществуващата рамка с ограничени странични ефекти. Той е по-лесен за прилагане, носи по-ниска административна тежест и избягва сериозни пазарни намеси", гласи оценката на въздействието. И въпреки всичко обхватът на въздействието му остава ограничен. Вариант 2 надгражда, но не променя фундаментално модела на отношения в сектора.
Още: Промени с еврото: Теглене, плащания и етикети
"Въпреки че Вариант 3 е свързан с най-висок рисков профил поради обхвата на предвидените мерки и необходимостта от нови административни усилия, той е и единственият вариант, който адресира в пълна степен идентифицираните проблеми по веригата на доставка и има потенциала да постигне устойчива промяна в полза на по-слабите участници в нея, особено местните производители, с което може да бъде най-полезен. Докато останалите варианти предлагат по-ниски преки рискове, те не осигуряват ефективна защита срещу нелоялните търговски практики и не създават реални предпоставки за икономическо развитие в селските райони. (...) Ако бъде придружен от адекватна институционална подготовка и ефективни механизми за изпълнение, Вариант 3 има потенциал да постигне своите цели на интервенцията. Изборът следва да се основава на реалистична оценка за необходимостта от подходящ административен капацитет за прилагане на тази сложна и всеобхватна нова регулаторна рамка", гласи оценката на въздействието.
Още: Спестявания в лева след 10 години: Желязков разясни може ли да се обменят
