Сметната палата, институцията, създадена да бъде гарант за прозрачността на публичните разходи, се оказва в парадоксална ситуация - вместо да осигурява бърз и ефективен контрол върху държавните финанси, тя все по-често се блокира от собствените си вътрешни процедури. Данни, получени по Закона за достъп до обществена информация, показват тревожна тенденция: 20 одитни доклада са били окончателно унищожени, без резултатите им никога да станат публични.
Този факт поставя под въпрос ефективността на институцията и повдига по-широк проблем - дали Сметната палата не се е превърнала в жертва на собствената си административна тежест. Още: Сметната палата съкрати с 18% администрацията на закритата антикорупционна комисия
Системен дисбаланс: по-малко одитори, повече администрация
Финансовите данни за 2025 г. разкриват сериозен дисбаланс в разходите за персонал. За първите девет месеца на годината над 3,1 милиона лева са изразходвани за възнаграждения на административния апарат. В същото време одитните дирекции, които извършват същинската контролна дейност, са получили около 7 милиона лева.
Това означава, че повече от една трета от средствата за персонал отиват за обслужващи структури, а не за хората, които реално проверяват как се харчат публичните средства.
Паралелно с това институцията изпитва сериозен недостиг на кадри на терен. От началото на 2025 г. са обявени 25 конкурса за общо 187 позиции, но са назначени едва 31 служители. Самото ръководство признава, че този кадрови дефицит затруднява изпълнението на одитната програма. Натоварването върху наличните одитори расте, а проверките неизбежно се забавят. Още: Сметната палата пусна новите образци на декларациите за имущество и интереси
Кабинетът на председателя - втори център на власт
Един от ключовите фактори за забавянето на одитите се крие в структурата на управление. Около ръководството на институцията е изградена разширена помощна администрация, като Кабинетът на председателя функционира като самостоятелен център на влияние.
Особено важна роля играят т.нар. "главни одитори-методолози". Те имат последната дума по отношение на качеството на одитните доклади. Според действащите вътрешни правила, нито един доклад не може да бъде финализиран и връчен без тяхното одобрение.
На практика това създава допълнително ниво на контрол, което концентрира власт и удължава процедурите, вместо да гарантира по-бърза отчетност. Още: "Да, България" иска проверка на бонусите в министерствата и съдебната система
Пенсиониране и преназначаване
През ноември 2025 г. 37 дългогодишни служители получават предизвестия за пенсиониране. Малко след това 22 от тях са върнати обратно на работа по трудови договори. Част от тях заемат позиции като охранители, хигиенисти и одитори - практика, която сама по себе си не е необичайна за институция от такъв мащаб.
По-проблематично обаче е, че четирима от тези служители са назначени директно в Кабинета на председателя като главни одитори-методолози.
Така се оформя сериозен институционален парадокс. Докато редовите одитори преминават през сложни конкурсни процедури с високи изисквания, назначенията в кабинета заобикалят този процес. Това позволява на вече пенсионирани служители да се върнат на ключови позиции с високо влияние и да изпълняват функции, които дублират работата на съществуващи звена.Още: Големи бонуси, но малко сигнали за корупция с евросредства: Какво върши Сметната палата?
Концентрация на контрол и забавени решения
Допълнително напрежение създава и вътрешното разпределение на ресорите. Един заместник-председател контролира четири основни одитни дирекции, отговарящи за надзора върху министерства, общини, държавни предприятия и политически партии, както и дирекцията за конфликт на интереси.
Това концентрира огромен обем от контролна дейност в един ресор, докато финалното одобрение на одитите остава в ръцете на методолозите в кабинета. В резултат се формира двоен филтър, който забавя процеса и увеличава риска от блокиране на доклади.
Изгубени доклади и липса на отговорност
Най-тревожният ефект от тази система е видим в съдбата на одитните доклади. Общо 20 одитни задачи, възложени в периода 2015-2019 г., са прекратени окончателно. Основният мотив е, че не са могли да бъдат приведени в съответствие с вътрешния одитен наръчник. Още: Сметната палата даде на прокуратурата болница "Лозенец" и Министерството на културата
Това означава, че години работа на одитори са били изцяло обезсмислени, а обществото никога няма да научи резултатите от тези проверки.
Към това се добавят и 57 доклада, които са били забавени с години. Въпреки тези сериозни нарушения на сроковете, липсва информация за дисциплинарни санкции срещу отговорните ръководители.
Институция на хартия или реален контрол?
Сметната палата е замислена като независим страж на публичните финанси. Но когато одитите се бавят или изчезват заради вътрешни процедури, контролът се превръща в формалност.
Нарастващата административна тежест, недостигът на одитори и концентрацията на власт в ограничен кръг от хора поставят под съмнение способността на институцията да изпълнява основната си функция.
Вместо да бъде инструмент за прозрачност, Сметната палата рискува да се превърне в затворена система, в която бюрокрацията надделява над обществения интерес.
