Виртуално стопанство, внос с пестициди и източени язовири по поръчка: Колапсът на българското земеделие

31 март 2026, 12:36 часа 390 прочитания 0 коментара

Производството на зеленчуци у нас е намаляло близо 3 пъти за последните 20-30 г., а на плодове – близо 10 пъти.

Като резултат внасяме продукция, която е пълна с пестициди. България има добри възможности за напояване, но водните й ресурси се използват за частни интереси. Схемите за финансиране пък създадоха т.нар. субсидиевъди - виртуални земеделци, чиято цел са единствено парите от държавата.

Това обобщение направи Цветан Цеков, председател на УС на Браншовата камара "Плодове и зеленчуци".

Още: Европа жертва земеделието си за сметка на производството на коли: Български производител за споразумението с Меркосур

Ядем вносни пестициди

"Заради липсата на всякаква стратегия и политики за развитието на този уязвим сектор се стигна до тези жалки резултати – от произвеждаща и изнасяща плодове и зеленчуци държава ние се превърнахме в нетен вносител, и то на нискокачествени плодове и зеленчуци, пълни с пестициди, заяви той.

"Крайният потребител е ощетен – лишаваме се от родното производство, а същевременно консумираме такова, дошло от хиляди километри и третирано с непозволени препарати", посочи той.

По думите му неслучайно сме изключително болни, тъй като българският потребител получава подменена продукция, богата на пестициди. 

Още: Ползи и щети от споразумението ЕС–Меркосур: Мнението на бивш земеделски министър

"Досегашните политически играчи, предвид състоянието на сектора, нямат моралното право да участват в каквито и да е програми, свързани със земеделието. Предвид резултатите – земеделието ни е в колапс, стигнахме до долна мъртва точка, тези хора нямат право да участват в управлението и каквито и да е решения. Те нямат нито политики, нито стратегии, нито посоки", коментира Цеков, цитиран от БНР.

Източник: Getty Images

Напояването - саботирано от частни интереси

Според експерта България има достатъчно водни запаси и водни ресурси за напояване, но тези възможности не се използват.

"Беше допуснато варварски да бъде унищожена напоителната инфраструктура. За десетки милиарди напоителна инфраструктура беше унищожена", категоричен е той.

Още: Меркосур: ЕС внася торове от трети страни без данък, искат ниски прагове на чуждата продукция

По думите на Цветан Цеков разполагаме с достатъчно язовири, които обаче са били "варварски източени" заради частни интереси, свързани с енергетиката, различни от националните, а сега ще наблюдаваме как пълните язовири отново ще бъдат източени – "не дали, а кога".

По думите му в настоящите условия земеделците настояват за уведомителен режим за напояване за малки и средни ползватели, така че да може приоритетно по облекчен административен ред да се получава водата.

Той смята, че има огромен проблем и със сондажите. Затова производителите предлагат "Напоителни системи" да направят сондажи там, където има създадени трайни насаждения и градини.

Липса на контрол, субсидиевъди и политически чадър

Още: Държавата с рекордна помощ за земеделците през 2025 г.

Според Цеков е налице 30-годишен отлив от българските полета и следва "да направим всичко възможно тези хора да ги върнем" от Европа.

"Това може да стане през социални фондове и трудови заетости и разликата от 20-30-40% спрямо европейското заплащане да бъде компенсирана, от което държавата може единствено и само да спечели", поясни той.

Източник: iStock

"От години алармираме как се подменя българската продукция. Брандът "България" се разнася наляво и надясно, защото всеки български потребител иска български продукти. И всичко това – заради липсата на контрол и проследяемост", очерта друг проблем Цветан Цеков.

По думите му заради схемите и политическите чадъри са били създадени т.нар. "субсидиевъди".

"Не по-малко от 30-40% от сектора на трайните насаждения е виртуален, подобно на виртуалното животновъдство. Затова предложихме регистър на трайните насаждения, тоест паспортизация", изтъкна той.

Експертът заподозря и политически чадър над корупционните схеми по места.

"Това е вид ревизия – да се види кой произвежда, кой не произвежда. По наша скромна оценка между 25 и 30 милиона евро годишно отиват в непроизводителни структури. Този производител на субсидии легитимира чрез документи, които издава, на търговците продукция. Търговците вземат фактури от тези производители, които не произвеждат, те си оправдават с тези фактури подпомаганията. Цикълът е омагьосан. Много е лесно да бъде засечено. Най-вероятно самите политици участват по райони и това са им доходи. Най-вероятно те са в играта. Фактът, че не искаш след толкова сигнали да сложиш ред! Стимулирайки тези измамници, ние унищожаваме родното производство", категоричен е Цеков.

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Десислава Любомирова
Десислава Любомирова Отговорен редактор
Новините днес