Защо износът на украинско зърно през Хърватия не е ефективен?

Едностранното излизане на Русия от зърнената сделка на 17 юли доведе до трескаво търсене на подходящи маршрути за украинското зърно и Загреб даде някаква надежда на Киев. Оказва се обаче, че пътят през Хърватия ще е труден и не толкова ефективен.

Още: Нещо странно става с украинското зърно. Ето как се пренася

Логистичните пречки

Украинското зърно трябва първо да измине разстоянието от Украйна до Хърватия, което не е малко. Това, по обясними причини, вече няма как да стане по Дунав през пристанищата Измаил и Рени, които бяха обстрелвани от Русия. Затова най-лесният вариант е то да се превози по Черно море до румънското пристанище Констанца, а оттам по Дунав да достигне до хърватското дунавско пристанище Вуковар, пишат от "Дойче веле“, цитирани от БТА.

Още: Задръстване по Дунав заради руските удари: Кой ще се осмели да изнася украинско зърно?

Портът в този хърватски град обаче е малък и не притежава необходимите възможности да поеме такива огромни количества стоки. Текущият му капацитет за обработка на товари е 1,2 милиона тона годишно, което звучи внушително, но това не се отнася за насипни товари като зърното, а за товари като контейнери и други. Пристанището освен това разполага само с един силоз за съхранение на зърно със скромния капацитет от едва 10 000 тона.

За сравнение, по данни на ЕС между август 2022 и май 2023 г., Украйна е изнесла по черноморските зърнени коридори над 30 млн. тона зърно и други продоволствени стоки, а за превоза на целия този обем са били необходими над 1080 кораба. Това означава, че Вуковар няма как да играе значима роля в реализирането на украинския зърнен износ.

Друг проблем е как зърнените товари ще стигнат до големите адриатически пристанища на Хърватия - Задар, Риека или Сплит.

Още: Ето колко зърно успя да изнесе Украйна

Един голям камион може да превози не повече от 45 тона на един курс, което означава, че за транспорта на 1 млн. тона ще са нужни над 22 000 тежкотоварни автомобила, а едва ли хърватската пътна мрежа може да поеме такъв трафик.

Остава възможността с железопътните превози, но хърватската жп мрежа не е в добро състояние – голяма част от нея дори не е електрифицирана. Това ще направи транспорта на житото през хърватските железници скъп и бавен.

"За реализирането на такава транспортна операция ще са нужни огромни вложения и доста време. Това ще отнеме години. Не само железниците, но и пристанищата, за които в момента се говори, не са готови да поемат такива големи обеми насипни товари. Всичко това ще излезе много скъпо“, казва пред "Дойче веле“ Любо Юрчич - почетен професор в стопанския факултет на Загребския университет и бивш икономически министър на Хърватия.

Още: България: Русия използва доставките на храна за имперски интереси

Без изгода за Украйна

Износът през Хърватия няма да е особено изгоден за Украйна от финансова гледна точка. Житото в момента се търгува на международните пазари на цени от около 350 евро за тон, а царевицата – на 260 евро/тон, което означава, че дори и Хърватия да успее да изнесе 1 млн. тона зърно, това ще донесе печалба от едва 300 млн. евро.

При това голяма част от тези пари няма да стигнат до украинските земеделци, тъй като всеки по транспортната верига също ще иска да удържи за себе си някаква печалба.

Според Юрчич разноските по износа на украинското зърно ще бъдат неоправдано високи за Хърватия и това няма да може да бъде компенсирано дори и от положителното въздействие, което ще бъде генерирано.

Още: Полша иска от ЕС 1 млрд. евро за увеличаване на транзита на украинско зърно