Как икономиките на страните в ЕС да спечелят от заявената готовност за превъоръжаване на НАТО? Общи обществени поръчки като основа на координация. Това гласи нов български анализ, в който изрично се отбелязва – при заявена цел 5% от БВП да отиват за отбрана, като това трябва да стане до 10 години, увеличение с 1,5% ще изисква 300 млрд. евро годишно, но и ще носи допълнително икономическа активност за още толкова пари.
Интересен щрих в анализа що се отнася до България – сериозен принос за увеличение на разходите от БВП от 2,1% до 3,5% може да има с изграждане на военна инфраструктура с двойно предназначение - пътища, тръбопроводи, мостове, складове, летища, пунктове за управление, укрепителни съоръжения. Само през миналата (2024) година заявените поръчки за нашата военна индустрия са в размер на 8 млрд. лева.
Още: България с първа стъпка в превъоръжаването на Европа - ще тегли заем за милиарди евро
Пълният анализ
2025 година бележи концептуален поврат в развитието на сигурността и отбранителните способности на ЕС. На историческа среща на върха, проведена на 24-25.06.2025 г. в Хага, 32-те държави членки на НАТО фиксираха нова, свръхамбициозна цел за увеличаване разходите за отбрана. Тя предвижда достигането им до 5% от БВП за всяка държава-членка в протежението на 10-годишен период. Двукомпонентната формула на разходите включва 3,5% от БВП за основни военни разходи и 1,5% от БВП за разходи, свързани с военната инфраструктура.
Амбицията на правителствата извежда и друг важен ефект от нарастването на разходите - ревитализиране на индустриалния сектор на континента и нови възможности за икономически растеж.
Още: НАТО угоди на Тръмп: 5% от БВП отиват за отбрана
Какво говорят цифрите
През 2023 г. европейската отбранителна промишленост е генерирала оборот от 158,8 млрд. евро, което е с 16,9% повече спрямо 2022 г. и 8,9% увеличение на заетостта - до 581 000 души. Общите военни разходи на ЕС за 2024 г. са 325 млрд. лв. или 1,9% от общия БВП, като се очаква до 2027 г. да нараснат с нови 100 млрд. евро.
Понастоящем 80% от европейските поръчки за отбрана идват от доставчици извън Европа. Възникват два въпроса - за стратегическата автономност на европейската отбрана и отбранителните инвестиции с цел генериране на технологични предимства. За да бъде постигнато последното е необходимо преодоляване на силната фрагментация на военната индустрия и затвореността ѝ в национални рамки. Реалността днес е ограничен производствен капацитет, базиран преди всичко на вътрешното търсене, отсъствие на обединени ресурси и малко възможности за научноизследователска и развойна дейност.
Основния фактор, който може да тласне националните икономики към растеж след решението за увеличение на военните разходи е изграждане на система от координирани инвестиции и покупки на ниво ЕС. Това може да стане с общи обществени поръчки. Няколко са механизмите за това:
1. Инструментът SAFE (Действия за сигурност в Европа), предоставящ заеми до 150 млрд. евро в помощ на държавите членки на ЕС за постигне на значително увеличение на инвестициите в отбрана чрез общи обществени поръчки.
2. Европейската програма за отбранителна индустрия (EDIP), чрез която се предоставят 1,5 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства до 31.12.2027 г. с цел стимулиране на общото възлагане на обществени поръчки за отбранителни продукти и укрепване на производствения капацитет.
3. Укрепване на отбранителната промишленост чрез общи обществени поръчки (EDIRPA) в сила от 19.10.2023 г., на стойност 300 млн. евро, с което се стимулира съвместно закупуване на отбранителни продукти.
Допълнителни инициативите в рамките на бюджета на ЕС са:
- 8,8 млрд. евро по Европейския фонд за отбрана за научно-изследователска и развойна дейност
- 1,7 млрд. евро за проекти за военна мобилност
- 300 млн. евро за подкрепа на съвместните обществени поръчки
- 500 млн. евро за стимулиране на производството на боеприпаси
Според редица проучвания, увеличението на европейските разходи за отбрана от малко под 2% от БВП към момента до 3,5% би струвало около 300 милиарда евро годишно, но тази сума би могла да генерира подобно количество допълнителна икономическа активност.
Увеличените военни разходи действат и като фискален стимул. Инвестициите в отбраната стимулират икономическата активност като генерират търсене на работна ръка и материали от почти целия спектър на производство. Те притежават трансформиращ потенциал и способност да стимулират иновациите. Временно увеличение с 1% на военните разходи спрямо БВП повишава общата факторна производителност (ОФП) с 0,3%, оставяйки трайно наследство от умения и индустриално ноу-хау.
Възможно ли е увеличените разходи за отбрана да стимулират икономически растеж в България? Отговорът се крие в изпълнението на определени условия - Още: 5% от БВП за отбрана: Премиерът обясни как България няма да губи, а ще се възползва
Разходите за придобиване на отбранителни способности в определени области следва да бъдат обвързани с участие в горепосочените общи европейски механизми за финансиране на отбраната, най-вече SAFE, осигуряващ предоставяне на нисколихвени дългосрочни кредити с десетгодишен гратисен период и тридесетгодишен срок на погасяване, по който България вече заяви интерес до 3 млрд. евро.
Използване на пълния капацитет на българската военна промишленост за превъоръжаване и модернизация на Въоръжените ни сили – капацитет, който е в състояние да генерира добавена стойност при изпълнение на основни поръчки за армията. Това ще увеличи научния потенциал, изследванията и развойната дейност и ще генерира финансов ресурс на следващо по-високо равнище.
Още: Бункери, военно обучение: Европа се подготвя за война с Русия
Значителен принос към икономическия растеж следва да се очаква с възможността 1,5 на сто от петпроцентовото нарастване на разходите за отбрана до 2035 г. да бъдат отделени за изграждане на военна инфраструктура с двойно предназначение - пътища, тръбопроводи, мостове, складове, летища, пунктове за управление, укрепителни съоръжения. Допълнителното участие и в Програмата на ЕС за военна мобилност по интермодалните коридори и логистични центрове чрез солидарно финансирани проекти (“Дунав мост-II”) ще даде възможност за нарастване на производството и ще осигури развитие занапред на редица сектори от отрасловата структура на българската индустрия.
През последните години българската отбранителна индустрия реализира милиардни обороти, като за 2024 г. заявените поръчки са повече от 8 млрд. лв. Това показва неподозиран за обществото капацитет и потенциал.
Постигайки осезаем ръст, тя може да извърши преход, който да генерира нови способности за производство и износ в определени високотехнологични направления. Изисква се концентриране на научен, технологичен, организационен и финансов ресурс, с който производството на отбранителни продукти в основни държавни и частни компании да стимулира и други сектори на производство и услуги в страната.
Правителството изпълнява вече заявените намерения за обръщане с лице към нейния потенциал и подкрепа. Първата стъпка в организационен и функционален план е вече направена - създаването на Център за иновации в отбраната с решение на Министерски съвет от 24.06.2025 г. като звено в "София Тех Парк" АД.
Още: Гърция ще блокира Турция за участие в отбранителния фонд на ЕС, ако види заплаха
Автор: Атанас Атанасов, член на Фискалния съвет
