Как държавата да може да закрива университети - отговор на този въпрос представя нов проект за промени в Закона за висшето образование, публикуван на обществено обсъждане.
Още: Предлагат затягане на контрола при ученическите екскурзии
Още: Интеграция: Кабинетът отпусна 37 милиона за работа с деца и ученици от уязвими групи
Въпросът е особено актуален предвид постоянните констатации, че в България има все повече университети и де факто висшите учебни заведения се борят за студенти, а не студентите се борят за висше образование, което повдига и въпроса колко качествено е това образование.
Съгласно новото предложение, зад което стои министърът на образованието Красимир Вълчев, висше учебно заведение (ВУЗ) ще бъде закривано, ако два пъти последователно не получи институционална акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация. Акредитация ще се отказва при оценка на висшето училище под 4 при 10-бална скала, пише в. "24 часа".
При първи отказ университетът ще има 18 месеца да се поправи и да поиска нова оценка. Ако не го направи или втората оценка също е под 4, ще се закрива, предвиждат предложените нови текстове в закона. Отказът за акредитация съществуваше и до този момент, но единственото последствие от него беше, че държавата спира субсидията.
Още: Вълчев заговори за българската PISA след 7 и 10 клас
Институционална акредитация ще се извършва на всеки 6 години. Досега периодите бяха между 3 и 6 г. в зависимост от получената от всеки ВУЗ оценка.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Решено: Платеното обучение в университетите поевтинява
Още: 20 години по-късно: Образованието в София ще има нов началник
Университетът да има оценка от програмната акредитация поне 8 в дадено професионално направление, за да открива нови специалности в него, предвижда друга от промените.
Въвежда се и мораториум за откриването на нови факултети и филиали. Временната забрана ще продължи, докато правителството изработи национална карта на висшето образование и тя бъде одобрена от парламента. Картата ще посочва конкретно къде колко студенти се обучават в дадена специалност, както и какви са нуждите на пазара от такива кадри, става ясно от предложенията на Красимир Вълчев. За откриването на нов факултет пък се предлага критерий - поне 3 катедри.
Университетите у нас са 51. Според анализ на правителството от 2017 г. страната има нужда от не повече от 10 висши училища.
Още: "Не сме банкомати!": Нов протест на студенти пред парламента срещу скъпото обучение
Други предложения
Ректорите вече ще работят на мениджърски договори, сключени с образователния министър, след като бъдат избрани от общото събрание на ВУЗ-а. Министърът ще им поставя цели за изпълнение и ще получава от тях годишни отчети, ще утвърждава и програма за развитие на всеки университет.
Промените слагат край и на т.нар. летящи професори. Едно хабилитирано лице вече ще може да участва в акредитацията само на един ВУЗ. Досега всеки професор можеше да е акредитиран в два. Общините, на чиято територия има университети, ще имат свои представители в настоятелствата им.
Дотук твърдо мнение изразява ректорът на Великотърновския университет Христо Бонджолов. "Не мога да приема централизацията и това, че МОН търси начин да се разпорежда и да влияе върху изборите и политиката на университетите чрез Закона за висшето образование”, каза той, с уточнение, че все още не е видял финалния текст на проекта. Не е съгласен и с това министерството да решава къде какви специалности да има. "Или имаме пазарна икономика, или политика на указите. Лениновото време е отминало и не мога да приема, че някой иска да върне времето назад”, каза още проф. Бонджолов.
