На фона на задълбочаващия се проблем с функционалната неграмотност сред българските ученици, съвместен българо-италиански проект прави оценка на уменията за четене с разбиране на децата у нас.
Резултатите дават насоки на какво е добре да се набляга в училище и вкъщи. Това заяви проф. д-р Светла Коева, директор на Института по български език при БАН.
Според нея данните от проучването потвърждават забравени в образователните системи практики.
Още: Четенето се превръща в страхотно изпитание
Четенето на глас е ключово
В проекта са били оценявани сложността на текста, скоростта на четене и тактилни данни – проследяване на текста с пръст по екрана на таблет по време на четенето, посочи тя.
"Ако пръстът следи текста плавно, е знак за четене с разбиране, ако пък движенията са по-хаотични, това означава, че когнитивните процеси са затруднени", отчитат от екипа на проекта.
Проследяването на текста позволява на детето да се фокусира върху това, което чете.
Още: "Няма стандарт за качество": Какво се случи с образованието в България?
Проф. Коева беше категорична, че простото четене на глас е много ефективен инструмент за подобряване на функционалната грамотност при работа с текст.
Четенето на глас е по-бавно от четенето наум, защото се изисква време за артикулация на прочетеното, потвърждават още резултатите.
Източник: iSTock
Контролни въпроси след четене наум и на глас са показали, че когато един и същи текст се чете на глас, децата го разбират по-добре.
"Един от изводите е, че четенето на глас не трябва да се пренебрегва. Родителите следва да поощряват децата си, особено в началните класове, да четат на глас", коментира проф. Светла Коева пред БНР.
Още: Заради критичните резултати в PISA: Държавата взима спешни мерки
В Италия прилагат този метод на четене при деца и възрастни, засегнати от различни заболявания и той помага за преодоляване на различни дефицити, отбеляза още тя.
По думите й резултатите на учениците от България и Италия са съпоставими.
Тя призна, че често българските учебници се пишат на език, неразбираем за децата, а понякога и за родителите им, и е на мнение, че една онлайн система за оценка на сложността на текстовете би била много полезна в това отношение.
