Министерството на образованието и науката (МОН) и към момента продължава да не харесва идеята за въвеждане на мандатност на директорите на детски гради и училища, а причината се крие в "риска от управленска безтегловност", който можел да настъпи при смяната на ръководителите на образователните институции.
Това е основният извод от отговор на образователния министър Красимир Вълчев на въпрос по парламентарен контрол на депутата от "Продължаваме промяната - Демократична България" Кристина Петкова, показа справка на Actualno.com.
Още: Край на заучените уроци: Повече практически задачи на матурите след 7 и 10 клас
Темата е дългогодишна и в различните състави на администрацията и най-вече на политическото ръководство в лицето на министъра на образованието винаги е била с различни нюанси и е пораждала широки обществени дискусии. Сега Вълчев обяснява: "Мандатността има своите плюсове и минуси - от една страна, регламентирането на мандат би допринесло за повишаване на отговорността за периода на изпълнение на длъжността, но от друга страна с приключването на мандата се губят натрупания опит и експертиза на конкретния директор", пише той.
Снимка: iStock
Още: МОН обяви ваканциите за новата учебна година и датите за матури и изпити
Статуквото е по-добре?
От екипа му уточняват, че "ако се правят конкурси на всички 4100 детски градини и училища на всеки 4 или 5 години за избор на директори, това води до риск от управленска "безтегловност" за голяма част от институциите в системата няколко месеца преди и след смяната, както и когато бъде избран директор", което е теза, пряко подкрепяща управлението на директори с двуцифрен стаж управленски опит начело на училища и детски градини.
В този смисъл от МОН твърдят, че са въвели алтернативен подход за засилване на отговорността, а именно - ежегодна оценка на заемащите длъжността "директор" с възможност за освобождаване. Това е промяна, залегнала в настоящия дискутиран и спорен законопроект с кардинални реформи, предложен от Вълчев и управляващото мнозинство на ГЕРБ, ДПС-НН, БСП и ИТН.
Още: Въпреки 2000 страници критики и 869 становища: МОН прокарва големите реформи в училище напук
