Борис Джонсън – човекът, който направи Brexit възможен

Но кой всъщност направи Brexit възможен?

Джонсън: Brexit не е край, а началото на нов етап от живота ни

Излизането на страната от ЕС e начало на нов етап в живота на всички британци, който трябва да мине под знака на обединението и обновле...

Прочети повече

Това е личност противоречива и невписваща се особено в определени рамки и граници. Човек, готов за война в името на Brexit, но с идеи за мир в края на пътя, посочва анализ на БГНЕС. 

Борис Джонсън – бивш кмет на Лондон, бивш външен министър и отскоро министър-председател на Обединеното кралство. Английски премиер с българско малко име и турско потекло. Той е наследник на политика и журналиста Али Кемал, който е един от най-активните противници на войната за независимост на Турция, която избухва преди близо 100 години под водачеството на Кемал Ататюрк.

Заради своята позиция Али Кемал е линчуван на площада в Измит през 1922 г. Той е една от най-любопитните личности в турската история. В началото на ХХ век емигрира в Лондон, където през 1903 г. се жени за английската дама Уилфрид Брун, с която има една дъщеря и син. 10 години по-късно изоставя децата си и отново се завръща в Османската империя, където се жени повторно. Децата на Кемал във Великобритания израстват там при баба си и взимат майчината си фамилия Джонсън. Борис Джонсън е внук на сина на Али Кемал Осман.

Александър Борис Джонсън, роден в Ню Йорк през 1964 г. През 2015 г. заявява, че ще се откаже от своето американско гражданство, за да докаже „принадлежността си към Великобритания”. Година по-късно той остава единствено поданик на кралицата.

Днес Бо-Джо, както британските таблоиди наричат Борис Джонсън, стана централна фигура и за медиите, и за членовете на Консервативната партия. След референдума, на който мнозинството гласува за излизане на Великобритания от ЕС, за логичен приемник на Камерън се смяташе пламенният радетел за „Брекзит” и бивш кмет на Лондон, известен с нестандартния си политически стил. Той се застъпва за връщане на партията към традиционните ценности и за ниски данъци.

Какво променя Brexit и какво не - митове и реалност

По време на преходния период до края на годината Обединеното кралство ще продължи да се подчинява на правилата на ЕС и да плаща вноскат...

Прочети повече

Тереза Мей назначи Джонсън за външен министър, но той бързо привлече вниманието към себе си заради широко критикувани позиции, както и заради поредица от дипломатически гафове. Борис Джонсън стана все по-неудобен за правителствената стратегия за Брекзит.

Харизматичен и популярен сред обикновените консерватори, той поддържа обществения си имидж, като пише ежеседмични статии във вестник „Дейли Телеграф“.

Но 56-годишният ексцентрик си спечели също много врагове в партията заради своето поведение. През 2018 г. след 25-годишен брак той се раздели с втората си съпруга, а по-късно заживя с новата си приятелка. Джонсън отслабна и отряза русата си коса.

По професия е журналист и е публикувал няколко книги. Учил е в Итън и Оксфорд. През студентските си години в Оксфорд е членувал в крайно затворения клуб „Бълингдън“ заедно с консерватора Дейвид Камерън. Преди да стане кмет е работил в авторитетните издания "Таймс" и "Дейли Телеграф".

В света на Джонсън рядко става дума за компромис. Не защото вярва, че преговорите трябва да завършат с поражение на едната страна, а защото той не се интересува от подробности.

Какво да очакваме след Brexit - историческият избор

В полунощ на петък срещу събота Великобритания приключи почти половин век интеграция с най-близките си съседи и напуска Европейския съю...

Прочети повече

През 2018 г. той се оттегли като министър на външните работи, за да се противопостави на сделката на Мей за Брекзит. В писмото му за оставката се твърди, че Великобритания е постигнала лоша сделка заради „ненужното си съмнение“. Комбинацията от велики твърдения и погрешни факти е типична за човешките същества.

Джонсън не е, както понякога се казва, британски Доналд Тръмп. Разбира се, той споделя с американския президент една посока на общественото настроение, пристрастяването към вниманието и безсрамната нечестност (за Джонсън е общо правило, че колкото по-пламенно отрича, толкова по-вероятно е да бъде вярно). Но у него няма авторитарни инстинкти, расизъм и настойчивата ожесточеност на Тръмп. Той е социално-либерален по темперамент, достатъчно спокоен за свободолюбивата, отворена страна, в каквато Великобритания се е превърнала.