Под заглавие „Това е човекът, когото Путин не можа да убие” словенският сайт „СиОЛ” помести портрет на българския разследващ журналист Христо Грозев, като съдържанието е взаимствано от неотдавнашната едноименна статия на руско-американския журналист Маша Гесен във вестник „Ню Йорк Таймс”. Нашумелият 56-годишен българин е представен като „голям трън в очите на руския президент Владимир Путин”. Причината – нашият гражданин е издирил австрийския бизнесмен, понастоящем шпионин на Москва, Ян Марсалек, досега напразно търсен от „Интерпол”. Като ирония на съдбата се описва фактът, че „Кремъл е ангажирал именно Марсалек, за да се отърве от Грозев”.
От обширната публикация става ясно, че Христо Грозев се е превърнал в специалист за проследяването на всички видове невидими цифрови следи – от данни от мобилни телефони на черния пазар през списъци на пътници до имиграционни записки. „Той върши всичко това с цел разкриването на руските агенти – спящи клетки, които живеят в западните страни и се преструват, че са местни жители или пък хора, изпратени на лов за дисиденти по целия свят”, пише изданието.
Още: Дейността на ГРУ в България: "Разузнаването знае много повече от контраразузнаването" (ВИДЕО)
С различни подзаглавия – „Установил хората, желаели да отровят Навални”, „Марсалек наема група българи”, „Откритието на Грозев, че самолетът е взривен от Русия”, „Кремъл решава да елиминира Грозев”, „Загадъчното изчезване на Марсалек”, „Българка иска да съблази Грозев”, „Британците арестуват българи” и други е представен подробно професионалният път на журналиста, който в момента живее в САЩ. С неговото име се свързва разнищването на една от най-значимите конспирации – с цел атентат срещу опозиционния лидер Алексай Навални през 2020 г. Именно разобличаването на замесените в това руски шпиони „постави Грозев в центъра на вниманието на руския президент Владимир Путин”. За да ликвират българина, Кремъл и руските разузнавателни служби са наели не кого да е, а укриващия се предприемач от Австрия Ян Марсалек. Тук обаче настъпва обрат в играта, защото следеният от Грозев мъж започва да дебне българина.
Източник: Getty images
При реализирането на плана му, както се твърди в статията, бившият директор на компанията за картови разплащания „Уайъркардс”, наема група българи със седалище в Англия, където по-късно полицията бе намерила помещения, „пълни с подправени лични документи и, както бе съобщила прокуратурата, техника за следене на нивото на преследващите органи”. Част от тази новосформирана клетка на Москва са вече добре известните от медиите Орлин Русев (като тартор на групата) и „съблазнителката” Ваня Габерова, за които ще стане дума и по-късно.
Още: Христо Грозев започва работа в австрийска медия
Оказва се, че популярният журналист, присъединил се и към екипа на иновативния разследващ портал „Белингкат”, не е бил единствената мишена на „Марсалек и сие”: в списъка с българска следа са попаднали още руският журналист Роман Доброхотов (неслучайно, тъй като той е професионален партньор на Грозев), военна база на САЩ в Германия, където са се обучавали украински войници и неназован руски полицай, избягал на Запад. Като още по-злепоставящо за Москва медията определя подготвянето на операция срещу Казахстан.
Защо Грозев е такава пречка за Русия?
Авторът търси отговор на въпроса „Защо Грозев е такава пречка за Русия?”. Всичко започва след взривяването на малайзийския самолет над Украйна през юни 2014 г., заради което журналистът проверява апликацията за следенето на самолетни полети. Последвалото развитие е добре известно – със съпоставянето на геолокационните данни и мнобройни видеозаписи и снимков материал от „Белингкат” успяват да установят мястото на изстрелване на ракетата, траекторията от Русия до Източна Украйна и високопоставените офицери от военното разузнаване на Русия, замесени в трагичния инцидент.
Със същия ентусиазъм „врагът на Москва” се захваща да разнищи кой стои зад отравянето на бившия двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му в Обединеното кралство през 2018 г. Разкритието става факт, след като Христо Грозев разширява набора си от инструменти, включвайки в тях и данни от черния пазар, каквито са например тези от руски паспорти и разпечатки от мобилни телефони. Година по-късно – с подобен способ, надграден със „задълбочен анализ на правителствените информационни масиви на Москва”, Христо Грозев оповестява на международната общност, че Вадим Красиков, руснак, осъден по-късно в Германия, е убиецът на бивш бунтовнически лидер от Чечения, „отстранен” посред бял ден в парк в Берлин.
Препечатаната от „Ню Йорк Таймс” публикация се спира и на други акценти от дейността на Христо Грозев. Така, например, използвайки мащабен набор от сведения за резервирането на самолетни билети, през 2020 г. Христо Грозев идентифицира група мъже, следили Алексей Навални поне три години, което го е довело до лаборатория за изследване на химическо оръжие, свързана с тайната полиция в Москва.
Още: Човекът, когото Путин не успя да убие
След като в средата на декември същата година „Белингкат” тиражира изводите на Грозев за извършителите на атаката срещу Навални, по поръчка на руското разузнаване вече споменатият Ян Марсалек наема екип за следенето на самия Грозев.
Изчезналият главен оперативен директор на „Уайърдкардс” е бил логичен избор за тази задача – „като беглец от Запада е имал силни основания да запази милостта на Путин, независимо от всичко”; като роден във Виена австриец той е познавал добре града, в който тогава е живял мишената му Христо Грозев.
Приблизително в този период младата българка с дълга кафява коса Ваня Габерова предлага във „Фейсбук” приятелство на Роман Доброхотов, приятел на Христо Грозев. Орлин Русев и московският му наставник Ян Марсалек са обсъждали използването на новата връзка чрез „Фейсбук” така че Христо Грозев да бъде съблазнен и „може би да се направи видеозапис, включително и за порноканал, с който той да бъде изнудван или компрометиран”. Планът на избягалия в Русия австриец и българите се провалили, след като през 2023 г. групата в Лондон е арестувана; през май т.г. шестимата са осъдени на затвор до 11 години, в т.ч. и заради планирането на убийството на Христо Грозев.
Още: В парламента ще изслушват службите заради разследването на Христо Грозев
Как обаче българинът стига до следите на Ян Марсалек – постижението му е резултат от неговия проект за разобличаването на руски шпиони, в рамките на който продължително време е наблюдавал Станислав Петлински. Интересното в този случай е това, че въпросното лице, макар и живял предимно извън Русия, все още е притежавал руски телефонен номер (използван вероятно от асистента му за запазване на часове за неизвестен човек в медицинска лаборатория в Москва).
Благодарение на мащабно изтичане на медицински данни за руснаци Хр. Грозев е получил достъп до лабораторни резултати, засягащи няколко пациенти, свързани по един или друг начин с този тел. номер. Сред „заподозрените” е и Александър Иванович Шмид, срещу чието очевидно немско фамилно име е фигурирала рожденна дата, разминаваща се само с един ден от тази на издирвания Марсалек; всичко това разкрива, че руската агентура често използва за наетите от нея служители фалшиви рожденни данни, попадащи обаче под зодиакалния знак на шпионите; това за българина е било сигнал, че зад Шмид се крие Марсалек.
