Европейската комисия (EK) разпространи списък от 8 законодателни инициативи за справяне с миграцията. Повечето от тях засягат управлението и приема на бежанци и трябва да се приложат още тази есен след одобрение от министрите на вътрешните работи.
Съвсем малка част от плана предвижда реформи за граничния контрол и борба с трафика на нелегални имигранти още тази година, информира БНР.
По отношение на квотите, няма промяна в критериите за тяхното изчисление за всяка отделна държава. Най-голямата тежест във формулата пада върху големината на населението и силата на икономиката по БВП. По-малко влияние за формирането на квотата имат фактори като безработица и брой на досега приетите бежанци за последните 4 години. Точно тези критерии предизвикаха недоволството на почти всички правителства през юли което доведе до отхвърляне на квотната система на задължителен принцип.
Общо 160 хиляди бежанци трябва да бъдат разпределени между държавите, съобщи по-рано днес по време на реч в Европейския парламент председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. От този брой на България се падат 2100 имигранти от Сирия, Ирак или Еритрея. Това означава страната ни трябва да приеме още 1600 бежанци към вече договорените през юли 500 души.
Италия, Гърция и Унгария няма да приемат, а само ще пращат бежанци на останалите 22 страни членки. Изключение от задължителните квоти ще е възможно само за период от една година и срещу парична вноска от минимален процент от БВП. Искането на съответната страна обаче трябва да е добре мотивирано и да бъде одобрено от Брюксел. България в бъдеще ще може да поиска да бъде облекчена, ако за последните шест месеца внезапно нарасне броят на нелегално прекосилите външната ни граница, както и исканията за убежище.
Новата квотна система очаквано ще натовари най-много Германия с 31 443 души. След това идват Франция с 24 031 души и Испания с 31 443 души. Най-малко бежанци ще приемат Малта – 133 души, Кипър – 274 души и Естония с 373 души.
Ако квотната система бъде гласувана, 160 000 души ще бъдат разпределени по следния начин:
Австрия - 3640
Белгия - 4564
България - 1600
Германия - 31 443
Естония - 373
Испания - 14 931
Кипър - 274
Латвия - 526
Литва - 780
Люксембург - 440
Малта - 133
Полша - 9287
Португалия - 3074
Румъния - 4646
Словакия - 1502
Словения - 631
Финландия - 2398
Франция - 24 031
Холандия - 7214
Хърватия - 1064
Чехия - 2978
Швеция - 4469
Остават обаче много неясноти относно налагането на Дъблинския регламент, който задължава бежанците да стоят в държавата, която им е дала международна закрила. От общо 8 законодателни действия само едно е посветено на охраната на външните граници за спирането на миграционния поток, всички останали се отнасят само до условията за прием на бежанци. Сред тях е и предложение за гласуване и има за правила за обществените поръчки при харченето на европарите за подслон на бежанци.
ЕК предлага нелегалните имигранти, които нямат право на убежище, да бъдат връщани в родните им страни. Към момента Европа успява да върне по-малко от половината от икономическите имигранти обратно в Африка или други транзитни страни като Турция. В пакета на ЕК обаче няма конкретни идеи как да се приложат на практика споразуменията за реадмисия. Сега всяко решение за репатриране и депортиране на имигрантите се взима от съдебните органи на съответните държави, а Жан-Клод Юнкер обещава реформи в т. нар Директива за връщането чак през 2017 година
