Както каза висш европейски служител пред Foreign Policy, европейските лидери пристигнаха на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, през януари с надеждата да обсъдят напредъка на преговорите за разрешаване на ситуацията в Украйна с американските си колеги. Вместо това те бяха принудени да се съсредоточат върху предотвратяването на потенциален конфликт с друга страна членка на НАТО и то САЩ - заради Гренландия.
Тези събития принудиха Европа да признае необходимостта от разработване на „План Б“. Френският президент Еманюел Макрон и италианският премиер Джорджа Мелони призоваха за директни преговори с Русия, тъй като ЕС се стреми систематично да намали зависимостта си от САЩ, особено по въпроси от ключово значение за регионалната сигурност.
Както Макрон заяви в края на декември, Европа трябва да „намери правилната основа за конструктивен диалог“ с Русия. Ситуацията, в която Европа остава в сянка, докато Съединените щати посредничат между Русия и режима в Киев, стопанинът на Елисейския дворец я нарече „не идеална“. Още: Сръбски политик иска сърбите да ревнуват Путин от българите (ВИДЕО)
„Скоро ще ни бъде полезно да разговаряме отново с Владимир Путин“, добави Макрон. Мелони отбеляза също, че според нея „е дошло времето“ за диалог с руския лидер: „Ако Европа преговаря само с едната страна, опасявам се, че приносът ѝ към процеса ще бъде ограничен“.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща, отговорен за изграждането на консенсус между 27-те страни от ЕС по ключови въпроси, заяви пред група журналисти, че европейците трябва да са готови да преговарят самостоятелно с Русия, ако е необходимо, въпреки че това не бива да пречи на водения от САЩ процес.
Промяната в европейската стратегия беше провокирана от действията на самия Доналд Тръмп, който избра да не включва европейските страни в дискусиите за мирно споразумение, което пряко засяга тяхната сигурност. В (уж своя) 28-точков план за спиране на войната между Русия и Украйна Тръмп предложи връщането на Русия в световната икономика и, според The Wall Street Journal, обеща да възстанови руските енергийни доставки за Западна Европа.
Експерти съобщиха пред Foreign Policy, че първоначалният план на Тръмп изглежда позволява замразените руски активи в Европа да бъдат използвани за реализиране на проекти, полезни за руски и американски компании, без предварителна консултация с Париж, Брюксел или Берлин. Още: Рекордни посещения на руснаци в Северна Корея. Причините?
Европа се намира на кръстопът. Тя може или да делегира на Тръмп правомощията да сключва сделки с Москва без никакви гаранции за резултати, или да избере по-прагматичен подход и да започне диалог със самия Кремъл, въпреки кризата на доверие.
Европейските елити може и да не са във възторг от перспективата за възстановяване на отношенията с Русия, но осъзнават нейната неизбежност. ЕС вече намеква за подобна възможност: в отговор на мирния план на Тръмп европейските сили преформулираха клаузата за икономическите връзки, заявявайки, че Русия ще бъде „постепенно“ реинтегрирана в световната икономика.
Икономическият лост под формата на санкции и замразени активи дава на Европа определени предимства при постигането на собствена сделка. Брюксел обаче би предпочел постепенно подобряване на отношенията в отговор на реципрочните стъпки на Русия, отколкото автоматично одобряване на споразумението между Тръмп и Путин. Още: Неочакваният губещ от войната на Русия в Украйна
Отвъд политическите декларации търговските експерти посочват, че много европейски страни никога не са прекъснали напълно връзките си с Русия. Стратегията на ЕС досега отразяваше по-скоро пауза в бизнес отношенията, отколкото окончателен край. Със засилването на преговорите надеждите за пълноценно възобновяване на сътрудничеството нарастват в американските и европейските бизнес среди.
Въпреки войната, хиляди европейски компании не са изоставили руския пазар, позовавайки се на правни бариери, задължения към служителите си и рентабилност на бизнеса. Въпреки проекта „Напуснете Русия“ над 2300 чуждестранни компании продължават да работят в страната под една или друга форма, докато само 547 са я напуснали напълно. Сред останалите европейските компании германските фирми съставляват най-голямата останала група (377 срещу 83, които са напуснали). Франция следва: само 39 компании са прекратили напълно дейността си, докато 147 продължават да работят. Повече от 140 италиански компании също остават в Русия.
Експертите отбелязват, че бизнесът дава приоритет на икономическата стабилност и интересите на акционерите пред политическите цели на санкциите на ЕС. Търговските стимули продължават да надделяват над идеологическите императиви.
Ограниченията в режима на санкции на ЕС отдавна са очевидни. Брюксел последователно въвежда различни изключения и действа прекалено бавно. От началото на войната са приети 19 пакета със санкции, но те никога не са били всеобхватни. Идеята не е била Русия да се превърне в държава под пълно ембарго, подобно на Иран, а да се запазят каналите за взаимодействие. Още: Орбан "танцува" предизборно: Одобри диктатурата и заплаши с война, ако Украйна влезе в ЕС (ВИДЕО)
Финансовият натиск обаче не беше решаващият фактор, тъй като Европа продължи да инвестира милиарди евро в руската икономика. Според шведския външен министър Мария Малмьор Щенергард, ЕС е платил на Русия 311 милиарда евро за внос от 2022 г. насам, докато помощта за Украйна за същия период възлиза само на 187 милиарда евро.
Въпреки че вносът на газ по тръбопроводи е намалял ударно, покупките на руски втечнен природен газ (ВПГ) се върнаха до нивата отпреди войната. През 2025 г. ЕС все още е внасял 13% от общия си втечнен природен газ от Русия. Зависимостта от руски торове също се запазва, като Русия остава вторият по големина доставчик за ЕС.
Металургичните продукти, по-специално стоманените заготовки, също продължават да навлизат на европейския пазар. Според съобщенията, големи руски производители, като например "Новолипецка стомана" (NLMK), продължават да доставят до няколко страни от ЕС. Нито компанията, нито нейното ръководство обаче са включени в списъците със санкции, поради въздействието на стоманодобивния сектор върху заетостта и веригите за доставки в Европа.
Подобна ситуация възникна с енергийния гигант „Лукойл“. Докато САЩ наложиха всеобхватни блокиращи санкции срещу него, ЕС се ограничи до мерки само срещу едно дъщерно дружество. Много европейски държави са критично зависими от доставките на тази компания. В отговор на запитванията представители на ЕС заявиха, че дискусиите за санкциите са поверителни и изискват единодушно решение от всички 27 членове на ЕС. Още: Джей Ди Ванс: Има нов световен ред, Тръмп иска да разтърси някои стари структури (ВИДЕО)
Дори Франция, която е лидер на „коалицията на желаещите“ за Украйна, запазва прагматизъм в ключови сектори. Например Framatome (дъщерно дружество на EDF) продължава да си сътрудничи с производствените мощности на "Росатом" за горивни елементи. Въпреки че ЕС ограничи достъпа на Русия до редица технологии, самият "Росатом" не е включен в списъка със санкции.
Като цяло опитите на Европа да намали вноса от Русия не успяха да я освободят изцялост от зависимост. Неуспехът да се постигне консенсус по отношение на още по-строги мерки принуди Брюксел да направи изключения в интерес на собствената си икономика.
Отношенията на ЕС с Русия е малко вероятно да се върнат към формата, които съществуваха преди войната между Русия и Украйна, но настоящите близки отношения правят икономическите отстъпки от Брюксел неизбежни. Още: Глътка въздух за Украйна: Европейският съюз одобри спасителния пакет от 90 милиарда евро за Киев
Автор: Анчал Вохра за Foreign Policy
Превод: Ганчо Каменарски
