В началото на 2025 г. Франция и Великобритания, обезкуражени от натиска на администрацията на Доналд Тръмп за мирно споразумение с Русия, започнаха да обсъждат гаранции за сигурност на Украйна в рамките на така наречената "Коалиция на желаещите", пише The National Interest.
Това беше начин Европа да демонстрира на Тръмп, че е готова да се включи по-активно с надеждата да си осигури място на масата за преговори. Ключовият въпрос в тези разговори е как да се структурира бъдещо споразумение за прекратяване на огъня между Русия и Украйна по начин, който да възпре Москва от нова инвазия няколко години по-късно.
В много отношения дебатът беше полезен, тъй като очерта предпоставките за стабилен бъдещ мир. Международните преговори за гаранции за сигурност за първи път принудиха цивилни и военни служители в западните столици да започнат сериозно да планират бъдещи взаимодействия с Украйна - както преки, така и косвени. Тези обсъждания обаче страдат от четири недостатъка. Още: Лавров: САЩ ни предложиха нещо за Украйна в Аляска, но не са готови да го приложат (ВИДЕО)
Първо, разговорите и преговорите за гаранции за сигурност на Украйна не доведоха до прекратяване на бойните действия. Различни конкретни предложения за бъдеща сигурност предизвикаха положителен отзвук в Киев. Западните планове да помогнат на Украйна да се защити в бъдеще, независимо дали чрез пряка военна намеса или военно-промишлено сътрудничество, остават неприемливи за Москва.
Натискът за трайно прекратяване на огъня на практика удължи конфликта. Предложенията от страни като Великобритания и Франция за разполагане на сухопътни войски в Украйна задълбочиха предпазливостта на Кремъл относно бъдещото развитие след края на боевете. Това допълнително обезкуражи Русия да търси компромис и да прави отстъпки, засилвайки стремежа ѝ към победоносен мир, а не към бързо уреждане на проблемите между две изтощени сили.
Всъщност Русия категорично отхвърли идеята за чуждестранно военно присъствие в Украйна. Както заяви руският външен министър Сергей Лавров през март 2025 г.: "Присъствието на войски на НАТО, под какъвто и да е флаг, в каквото и да е качество, на украинска земя е също толкова голяма заплаха за нас, както и разширяването на НАТО. Няма да приемем това при никакви обстоятелства". Лавров всъщност на няколко пъти говори в този дух, но не само той - нямаше руски политик или висш чиновник, който да казваше нещо различно.
Второ, различните планове за гарантиране на бъдещата сигурност на Украйна предлагат малко конкретни подробности. Въпреки обширните обсъждания, те представляват сбор от намерения, сценарии и обещания, които, ако бъдат реализирани, само частично биха подобрили сигурността на Украйна чрез символично присъствие на войници, въздушни патрули и т.н. Западните планове не предвиждат ускоряване на международната интеграция на Украйна или укрепване на нейните отбранителни способности. Вместо това официалните преговори се фокусират върху предварителните условия, формулирането и ратифицирането на специфични многостранни механизми за реагиране в случай на подновена ескалация от страна на Москва. Още: САЩ пак са се подвели по Путин за мира в Украйна, поставят неизпълнимо условие пред Киев
Идеята за гаранции за сигурност на Украйна предполага, че Киев очаква определен модел на действия от Запада. Оптимистичното тълкуване също така предполага, че Москва ще се съгласи с осъществяването на този модел. Предложените гаранции за сигурност обаче не предвиждат никаква организационна структура, която би могла да ги подкрепи, като например НАТО. Те също така не предполагат значително военно присъствие на западни военни части по бъдещата руско-украинска линия на контакт. А без сериозна системна и материална подкрепа нито Киев, нито Москва ще приемат тези гаранции сериозно.
Възможно е Украйна да бъде принудена да приеме предлаганите гаранции за сигурност, а не тези, от които наистина се нуждае. В такъв случай бъдещото прекратяване на огъня може да се окаже половинчата мярка, трайна само до възобновяване на пълномащабните военни действия. Нещо повече, то би дало на Русия добре дошла почивка на бойното поле и би позволило на Москва да избере подходящ момент за повторна ескалация, например при напрежение в Южнокитайско море или другаде. Още: Тръмп на въпрос какви ще са гаранциите за сигурност за Украйна: Тъп въпрос
Ако украинското ръководство очаква дори част от обещанията, дадени по споразумението за сигурност, да бъдат изпълнени, то ще се обрече на военна пасивност и неприятни изненади. В известен смисъл подобен сценарий би бил повторение на злощастния опит на Украйна от 2014 г. През 1994 г. Киев подписа Будапещенския меморандум. Година по-рано страната беше изготвила пълноправен договор, който би задължил всеки постоянен член на Съвета за сигурност на ООН да предприеме "необходими мерки", ако държава, притежаваща ядрено оръжие, "заплашва или използва сила под каквато и да е форма срещу териториалната цялост и политическата независимост на Украйна".
Трето, настоящият дебат остава до голяма степен теоретичен, тъй като не отчита конкретната ситуация на място, като се предполага, че европейските сили ще предоставят желаните гаранции за сигурност. Характерът и устойчивостта на бъдещото прекратяване на огъня ще зависят от конкретния формат и условия на мирното споразумение. Още: Мнозинството украинци отхвърлят да се даде Донбас на Русия в замяна на гаранции за сигурност
Съдържанието и формулировката на бъдещите гаранции за сигурност също ще играят роля. Те не трябва да се ограничават само до условията, при които ще бъдат предоставени. Значението им за западните доставчици, украинските бенефициенти и потенциалните нарушители ще зависи повече от реалните събития, отколкото от писмените обещания.
Колкото по-благоприятна е военната и икономическата ситуация в Украйна в началото на прекратяването на огъня, толкова по-малък е рискът западните гаранции да бъдат нарушени. И обратно, колкото по-трудна стане общата ситуация след края на военните действия, толкова по-вероятна е ескалацията на напрежението.
Четвърто, общественият дебат на Запад относно бъдещите гаранции за сигурност на Украйна е изпълнен с противоречия и постоянни отричания. Ролята на САЩ в така дефинираната "мрежа за безопасност" също остава неясна. Броят, местоположението, видът и дори самата възможност за наличие на западни "сили за сигурност" в Украйна продължават да бъдат предмет на дебат.
Наскоро администрацията на Тръмп за пореден път осуети европейските планове за прекратяване на огъня в Украйна, като обяви намерението си да анексира Гренландия и започна преговори с Москва за бъдещо икономическо сътрудничество. Предвид готовността на САЩ да се противопоставят на близък съюзник и да сътрудничат с дългогодишен противник, европейските лидери, включително тези в Украйна, станаха по-предпазливи към уверенията на Вашингтон, че ще помогне за прилагането на бъдещи гаранции за сигурност. Още: Зеленски пак поиска среща с Путин – чува ли руският диктатор в бункера? (ОБЗОР - ВИДЕО)
Дискусиите на Запад относно гаранциите за сигурност за Украйна са стъпка в правилната посока, но остават преждевременни. Обсъждането на втората стъпка (как да се осигури възпиране) без ясно разбиране как да се приложи първата (постигане на самото прекратяване на огъня) е разсейващо. Това е още по-важно, защото успехът на възпирането до голяма степен ще зависи от условията, при които ще приключат бойните действия.
Конкретната формулировка на гаранциите за сигурност на Украйна на хартия няма да повлияе на изхода от настоящия конфликт или на стабилността на бъдещо прекратяване на огъня. Реалната ситуация на бойното поле е от решаващо значение днес и ще остане такава и утре. Материалната и финансовата помощ, от която Киев ще се нуждае, за да прекрати бойните действия по приемлив за него начин, не се различава съществено от подкрепата, която ще е необходима и след евентуално споразумение, за да се защити от нови атаки. Още: Пробив в преговорите за мир в Украйна или почти: Тръмп и Зеленски с нова доза оптимизъм (ВИДЕО)
Автор: Д-р Андреас Умланд за The National Interest
Превод: Ганчо Каменарски
