Корупционни скандали: може ли ЕП да изчисти имиджа си?

Във връзка с "Катаргейт" редица лица, свързани с ЕП или с неправителствени организации, бяха задържани на 9 декември 2022, а белгийската полиция иззе 1,5 милиона евро. Повечето бяха освободени малко след това. А четирима от арестуваните получиха обвинения няколко дни по-късно, включително бившата заместник-председателка на парламента Ева Кайли - тя е обвинена в корупция, членство в престъпна група и пране на пари. На пленарното заседание в началото на следващата седмица се очаква официално да бъде свален имунитетът на четиримата обвинени.

Животът след "Катаргейт"

След първоначалния шок от мащаба на обвиненията, вече се правят планове за реформа, която да предотврати подобни случаи в бъдеще. Скандалът предизвика безпрецедентна имиджова криза за ЕП и ЕК.

Председателката на Европейския парламент Роберта Мецола предложи на председателите на парламентарните групи план от 14 стъпки. "Честност. Независимост. Отговорност", написа малтийката в Туитър. "Ще продължим напред бързо." Нейните предложения включват адаптационен период за бивши членове на ЕП, в който те трябва да спрат да използват връзките си за лобистка дейност. Друга мярка ще бъде забраната на неофициални приятелски групи между евродепутати и представители на трети държави. Ще бъдат затегнати и правилата за отчитане на срещите с лобисти - всички депутати ще трябва да публикуват информация за срещите си, вместо само по-висшестоящите, както беше досега.

Очаква се предложенията на Мецола да бъдат представени в Страбург в понеделник. Редица парламентарни групи обаче я критикуват. Според Зелените, Левите, ляво-центристките социалисти и демократите, предложените правила не са достатъчно строги.

Последният от редица скандали

Когато подобен скандал се разрази в друг парламент, никой не иска разпускането на институцията, коментира германският евродепутат от Зелените Даниел Фройнд пред ДВ. "Корупционен скандал в Европейския парламент обаче веднага кара политици като Найджъл Фараж и Виктор Орбан да твърдят, че всички там били корумпирани и този парламент трябвало да бъде закрит", казва Фройнд.

Той признава, че е бил разочарован от "Катаргейт", но не и шокиран. Това далеч не е първият корупционен скандал в близо 40-те години, откакто съществува Европейският парламент, казва Фройнд. През 2011 ЕП беше разтърсен от аферата със законовите поправки. Тогава репортери се представиха за лобисти и предложиха пари на евродепутати срещу законови поправки.

По-малките нарушения на вътрешния правилник на ЕП често остават несанкционирани. Германският евродепутат говори за 24 подобни случая в последните 10 години - никой от замесените в тях не е бил санкциониран.

Според Фройнд разкритията около "Катаргейт" са част от една по-мащабна "култура на безнаказаност". Освен това, както посочва депутатът от Зелените, мнозинството в ЕП в миналото многократно е гласувало против реформите за прозрачност. Някои евродепутати, предимно от десницата, предупреждават за въвеждането на тежки бюрократични правила, които биха отблъснали потенциални кандидати. Фройнд обаче не приема тези аргументи: "Извинете, но идеята, че някой няма да се кандидатира за Европейския парламент, защото трябва да попълни няколко формуляра, е просто абсурден аргумент."

Евродепутатите се кандидатират "заради парите"?

Един от често критикуваните аспекти на парламентарния живот е надбавката за разходи в размер на близо 5000 евро на месец, която се прибавя към щедрата годишна заплата. Членовете на ЕП не трябва да оповестяват как се изразходват тези средства - нещо, което според "Трансперънси интернешънъл" трябва да се промени.

"Това привлича хора да работят като евродепутати - а тези, които са в ЕП основно заради парите, са по-склонни да приемат подкупи", заяви пред Дойче Веле Шари Хайндс от "Трансперънси интернешънъл".

Европарламентът избира заместник на Ева Кайли

На 18 януари евродепутатите ще изберат нов заместник-председател на Европейския парламент. Постът се оваканти след ареста на еврод...

Прочети повече

"Катаргейт" хвърли светлина върху редица проблеми в ЕП, обяснява Хайндс. Един от тях са недостатъчните правила за срещи между парламентаристи и неправителствени организации, които не фигурират в Регистъра на ЕС за прозрачност. Всички структури, които не са в този списък, не би трябвало да могат да се срещат с депутати, казва Хайндс. Друг проблем е свързан със защитата на сигнализиращите за нередности, която според Хайндс все още е твърде слаба.

За "Трансперънси интернешънъл" предложенията на Мецола са добри, но големият недостатък, е че все още се разчита на "самоприлагане". Фройнд изтъква същия проблем, като призовава за външен, независим орган, който да налага спазването на правилата.

Дали "Катаргейт" е потенциална повратна точка за парламента? В момента много членове на ЕП изглеждат заинтересовани да изчистят международната му репутация възможно най-бързо. Въпросът е дали тази воля ще бъде все така силна, когато предложените реформи бъдат гласувани през следващите месеци. "Надявам се, че мнозинството ще бъде налице", казва Фройнд. "Ако ме попитате днес дали съм сигурен, че това ще се случи? Не, не съм сигурен."

Източник: Дойче веле