Решението за евентуално бъдещо присъединяване на България към Специалния трибунал срещу руския диктатор Владимир Путин за наказване на престъплението агресия срещу Украйна ще бъде взето след анализ от страна на компетентните институции, в частност Министерството на правосъдието. Този анализ ще обхване бъдещото прилагане и „съответствието с националното законодателство“, както и възможностите за сътрудничество с трибунала.
Още: Съд за Путин пред специален трибунал: България не се подписа под инициативата на Европа
По този начин външният министър в правителството на Румен Радев – Велислава Петрова-Чамова, отказва да отговори в конкретика дали страната ни иска да участва с европейските си партньори в специалния орган. Писменият ѝ отговор е във връзка с депутатски въпрос, зададен от народния представител от „Демократична България“ и бивш правосъден министър Атанас Славов.
Поводът – на 15 май тази година, на заседание на Комитета на министрите на Съвета на Европа, беше одобрено ключово решение в процедурата по създаване на Специален трибунал за агресията срещу Украйна, който да разследва и да осъжда престъпленията, извършени във войната, подпалена от Руската федерация през февруари 2022 г. Общо 36 държави и Европейският съюз (като цялостен блок) изразиха намерение да се присъединят към новото Разширено частично споразумение (РЧС) за създаване на трибунала, но България не бе сред тях.
Възможността за последващо присъединяване на страните остава отворена, но премиерът Румен Радев вече даде да се разбере, че от трибунала няма смисъл, защото Путин нито е пленен, нито е капитулирал.
Снимка: Прессекретариат на Президентството
30 милиона евро за подготвителна фаза
Външният министър сега посочва, че по време на срещата на министрите на държавите от Съвета на Европа, която се проведе в Кишинев на 15 май, българската страна е потвърдила ангажимента си за „мир и върховенство на правото“, както и подкрепа за Украйна. Според Велислава Петрова-Чамова на срещата в молдовската столица страните от ЕС не са се присъединили към Разширеното частично споразумение, а са заявили „своето намерение в този смисъл“, което впоследствие „следва да бъде обективирано чрез изпълнение на съответните вътрешни процедури, необходими за изразяване на съгласието за обвързване“.
Одобрението на РЧС от Комитета на министрите на Съвета на Европа е една от предпоставките за влизане в сила на Разширеното частично споразумение. Необходимо е и съгласието на 25 държави/ЕС, и потвърден финансов ангажимент, отчита външният министър.
Още: Водещите медии в Украйна гръмнаха: България иска трибунал за руските военни престъпления
„Бюджетът на Специалния трибунал ще бъде финансиран от годишните вноски на държавите, страни по Споразумението – и все още няма яснота относно конкретните финансови задължения, свързани с участието в РЧС за Управителния комитет на Специалния трибунал за престъплението агресия срещу Украйна“, аргументира се тя защо България не участва.
Според прогнозните изчисления на Съвета на Европа, които Петрова-Чамова цитира в отговора си, разходите за т.нар. подготвителна фаза, или „Фаза 0“, биха били приблизително в размер на 29 950 000 евро. „Изясняването на финансовите параметри е ключово за изпълнението на вътрешните процедури за присъединяване към РЧС – ратификация на Споразумението“, посочва министърът.
Още: Няма пари: Специалният трибунал за престъпленията на Путин в Украйна може да се провали
