Предизборни обещания за имиграцията

Под натиска на пресата, на еврофобската партия ЮКИП и на общественото мнение и с наближаването на европейските избори британското правителство умножи агресивните си изказвания за имиграцията въпреки многобройните изследвания, които говорят за положителното й отражение върху националната икономика.

В четвъртък въпросът ще бъде обсъден в Камарата на общините във връзка с разглеждането на проектозакона за имиграцията, дебатите по който се очертават изключително бурни заради радикалната позиция на част от консерваторите.

Великобритания винаги е била обладана от мисълта за имиграцията, припомня Андрю Блик, доктор по политически науки в Кингс Колидж в Лондон, като отбелязва, че липсата на „влиятелна крайнодясна партия като „Национален фронт” във Франция кара големите британски партии да участват в дебата без притеснения”.

„Точно там обаче достигаме до нови върхове”, отбелязва той. И наистина, не минава и седмица без някое скандално изречение или ключово предложение „винаги в същата посока, към повече ограничения”, обобщава Скот Блайндър, директор на Обсерваторията за имиграцията към Оксфордския университет.

Един връх бе достигнат на Нова година, когато бяха отменени ограниченията за румънските и българските работници. Много журналисти и двама депутати дори отидоха на летището в Лутън, където, след като не можаха да констатират инвазия, нападнаха Виктор Спиреску, който се превърна в звезда, като увери, че е във Великобритания, „за да работи, а не за да краде”.

Това не успокои нито пресата, която продължава да бълва тревожни първи страници, нито населението. Според института NatCen 77% от британците искат намаляване на имиграцията, а 56% искат „силно” ограничаване.

Политическата класа, която според Блайндър „се движи на буксир след общественото мнение”, поднови обстрела си от изявления, начело с правителството на премиера консерватор Дейвид Камерън, което иска до 2015 година да намали миграционния приток под 100 хиляди души.

През 2013 година кабинетът вече обяви ограничения за студентските визи и достъпа до безплатната социална система, а освен това започна враждебна кампания от типа „вървете си вкъщи” към нелегалните имигранти.

През последните седмици бе лансирана и идеята имигрантите от ЕС да бъдат лишени от социални помощи до 6 месеца след пристигането си във Великобритания, както и от помощи за жилищно настаняване, ако вече взимат пари за безработица.

Медиите дори обявиха, че вътрешният министър Тереза Мей възнамерява да сложи таван за европейските имигранти, което е неприложимо и е в разрез със законите на ЕС.

Всеки път главната идея е една и съща – борбата срещу очакваните щети от „социалния туризъм”, въпреки че британската социална система не е „по-щедра от тази на много други страни”, както наскоро намекна европейският комисар за социалните въпроси.

Намеренията на консерваторите не предизвикаха никаква реакция сред лейбъристите в опозиция, които от своя страна обмислят въвеждането на тестове за определяне на способностите на безработните имигранти.

Бившият вътрешен министър от кабинета на лейбъриста Тони Блеър, Джак Строу, дори определи отварянето на границите за унгарците и поляците през 2004 година като „изключителна грешка”. „Лейбъристите са ужасени от идеята да оставят представата за твърде мекушава партия, която не работи в интерес на страната. И това е проблем, тъй като възпрепятства издигането на алтернативна реторика”, обяснява Андрю Блик.

Според Блайндър в резултат на всичко това „гласовете в подкрепа на имиграцията не се чуват”. Въпреки това серия от наскоро публикувани проучвания биха дали солидни аргументи на тези гласове, тъй като те показват, че имигрантите, били те от ЕС или други страни, допринасят повече за британската икономика, отколкото й струват, а освен това по-рядко са склонни да взимат социални помощи от британците.

„Вече всички обвинения за социалния туризъм изглеждат откъснати от реалността”, отсъжда Кристиан Дъстман, университетски преподавател и съавтор на доклад на „Юнивърсити колидж Лондон” по темата.

Блик обвинява политиците, че „обръщат внимание на проблем, който не съществува наистина” и всичко това под натиска на Партията за независимост (ЮКИП), която обещава „трус” на европейските избори през май 2014 година.

Според Блик за да неутрализират ЮКИП, консерваторите приемат част от нейните теми, „въпреки че именно те преди няколко години се бореха за разширяване на ЕС на Изток”, подчертава Блик.

АФП