Проф. Стоянович: В лицето на Елизабет II светът имаше пример за смисъла на държавната власт

Това каза пред БНР историкът проф. Петър Стоянович. Според него основният въпрос е за кого е признанието – дали за дълго живялата и управлявала жена, или пък е потвърждение, че монархическата форма е сила, която защитава хората срещу "необуздаността на изборната власт".

ОЩЕ: Кралското семейство публикува невиждана досега снимка на Елизабет II

"В целия този много голям траурен панаир, който виждаме – без ирония и без прехласване, има този момент на рекламата, на човешката суета да бъдеш на тази опашка. Не бива да приписваме на публиката само чувства на дълбок поклон и разнеженост. Но това се случва рядко в чиято и да е история. Ние имаме нещо подобно. Дори ние, българите, след смъртта на цар Борис III през 1943 г. ние имаме подобни опашки, денонощни. Народът, поданиците, нацията много ясно усеща момента, в който тя самата е заплашена от липсата на стожер. Някои биха дали малко по-библейския пример – стадо без пастир. Това не е култ към личността. Това е една смесица между притеснение пред неясността на утрешния ден, и от друга страна е идентификацията между нацията и нейния предводител, нейния владетел", разказа Стоянович.

"Британската монархия е изключително адаптивна. Не толкова, че да се саморазруши и не толкова, че да изглежда безпринципна, но тя успява, нейните съветници и пиари успяват да схванат къде биха могли да отстъпят пред неумолимия ход на времето и очакванията на хората", посочи в коментара си проф. Петър Стоянович.

"Няма ред - нито с живота, нито с короната, нито със смъртта, особено ако човек мисли с принципите на монархията" - така историкът обрисува поемането на кралската власт от Чарлз III.

Следете НА ЖИВО: Погребението на кралицата (ВИДЕО И СНИМКИ)