Арменският премиер смени началника на кабинета си - франкофон отстъпи поста на бившата посланичка във Вашингтон.
Година след подписването на Вашингтонската декларация — тристранния документ, който потвърди намерението на Азербайджан и Армения окончателно да уредят дългогодишния им конфликт и да деблокират регионалните комуникации с посредничеството на САЩ — Белият дом отново потвърди намерението си да укрепва политическото и икономическото си присъствие в Южен Кавказ. На 10 август 2026 г. Вашингтон, Баку и Ереван направиха съвместно официално изявление по повод първата годишнина от историческата среща на върха в Белия дом.
Страните потвърдиха курса към изпълнение на договореностите от 8 август 2025 г., включително реализацията на проекта Маршрут на Тръмп за международен мир и просперитет (Trump Route for International Peace and Prosperity — TRIPP), взаимното признаване на суверенитета и развитието на нови транспортни и икономически връзки в региона.
Още: За да се спаси от руско влияние: Армения с важна поправка в Изборния кодекс
TRIPP е инициатива на САЩ, Армения и Азербайджан за създаване на 43-километров транспортно-енергиен коридор през арменската област Сюник, който да свърже основната територия на Азербайджан с региона Нахичеван и Турция. Проектът, който заобикаля Русия и Иран, обединява икономическите интереси на Баку, Ереван, Анкара и държавите от Централна Азия с финансовите и политическите гаранции на Вашингтон.
На фона на новите реалности в Южен Кавказ и засилването на позициите на САЩ Франция постепенно губи влиянието си, което в продължение на години изграждаше в региона чрез тясна политическа и военна подкрепа за Армения. Въпреки сигналите за недоволство от страна на Париж заради изключването на Франция от TRIPP, премиерът на Армения Никол Пашинян досега не е предприел инициатива за включването ѝ сред участниците в проекта.
На 13 февруари 2026 г. Авторитетното френско политическо издание Le Journal du Dimanche (JDD) реагира остро на споразумението за TRIPP.„Съдържанието на споразумението се превърна в сериозен удар за Франция…фактически в предателство“, писа вестникът.
Изданието изразява недоволство, че според условията на споразумението Пашинян се е съгласил на 99-годишна концесия, в рамките на която САЩ получават контрол върху 75% от ключова инфраструктурна компания, отговаряща за изграждането на пътища, мостове и железопътни линии. Париж, както отбелязва JDD, „е напълно изключен от този мащабен регионален проект“.
Още: След като Армения избра Европа, Русия я обвини в "груби нарушения на демокрацията" (ВИДЕО)
Още един пример за отслабването на позициите на Франция беше уволнението на 31 юли т.г. на Араик Арутюнян, началник на кабинета на премиера на Армения. Той се смяташе за един от ключовите проводници на френското влияние в арменското правителство. Според украински медии Арутюнян е можело да бъде вербуван от френското разузнаване и да предоставя на Париж информация за вътрешнополитическите процеси и плановете на екипа на Пашинян.
По този начин Франция е могла да получава чувствителна информация директно от обкръжението на арменския премиер и да я използва за укрепване на позициите на Париж в региона. Версията за тесните му връзки с Париж се допълва от интензивността на контактите му с Франция. Само през 2024–2025 г. Арутюнян най-малко три пъти е посещавал Франция, като се е срещал не само с дипломати, но и с представители на френски държавни структури, „отговарящи за сигурността и управлението на кризи“. Имената им и наименованията на структурите, за разлика от участниците в други срещи, не са били разкрити в официалните съобщения.
Покрай посещенията си във Франция, той редовно е приемал в Ереван френски дипломати и специални представители на Париж, като е оставал един от основните канали за комуникация на Елисейския дворец с арменското правителство. Заслужава да се отбележи и че през май 2026 г., по време на визитата на френския президент Еманюел Макрон в Ереван, Арутюнян е бил сред тесния кръг арменски висши държавни ръководни лица, които са го придружавали.
На мястото на френския информатор Пашинян назначи Лилит Макунц — бившата посланичка на Армения в САЩ. Кадровото решение се превърна в още един сигнал за изместване на приоритетите на Ереван в полза на Вашингтон. Въпреки това би било преждевременно да се говори за категоричен завой на Пашинян към Запада начело със САЩ. Едновременно с укрепването на връзките с Вашингтон Ереван запазва и контактите си с Москва.
Още: Армения избра Запада: Пашинян спечели убедително парламентарния вот
Например първото чуждестранно посещение на Пашинян след парламентарните избори през юни беше в Руската федерация, където на 6 юли той се срещна с руския премиер Михаил Мишустин. Месец по-късно Пашинян замина за Киргизстан за заседанието на Евразийския икономически съюз (ЕАИС) — регионално интеграционно обединение под егидата на Москва, което осигурява свободно движение на стоки, услуги, капитали и работна сила. По този начин той фактически потвърди, че Армения продължава да бъде дълбоко икономически свързана с Кремъл.
Всичко това се случва на фона на засилената подкрепа за Ереван от страна на Европейския съюз (ЕС). През май т.г. Русия започна да въвежда ограничения върху вноса от Армения на редица стоки, включително зеленчуци, билки, плодове, както и риба и цветя. В отговор на това, на 19 юни Европейската комисия (ЕК) преведе на Армения 34 млн. евро незабавна подкрепа, а на 2 юли потвърди още 18 млн. евро помощи в рамките на общ пакет от 52 млн. евро. Същевременно Брюксел обяви мерки за улесняване на достъпа на арменски стоки до пазара на ЕС. Общността изрично обоснова тези мерки с необходимостта да помогне на Армения да устои на руската търговска блокада и да диверсифицира икономическите си връзки.
На изборите през юни 2026 г. политическата партия на Никол Пашинян се позиционира като основната прозападна политическа сила в Армения, противопоставяйки курса си на дългогодишната зависимост на държавата от Москва. Последвалите действия обаче показват, че този образ по-скоро му е служил за предизборна фасада. Укрепвайки връзките със САЩ и едновременно с това изтласквайки Франция на заден план, Пашинян не се отказва и от руския канал — продължава контактите си с Москва и участието на Армения в механизмите на ЕАИС. По този начин изборите не разрешиха окончателно външнополитическата дилема на Ереван, а само я отложиха във времето.
Автор: Володимир Сонюк, политически анализатор (Украйна)
