Спорт:

Русия да си избере едното: няма да напада НАТО, или ще заличава Литва. Индия втори път за половин месец призова Путин да спре войната (ОБЗОР - ВИДЕО)

12 септември 2026, 10:00 часа 3074 прочитания 0 коментара
Димитър Радев
Димитър Радев
Снимка: kremlin.ru
Русия да си избере едното: няма да напада НАТО, или ще заличава Литва. Индия втори път за половин месец призова Путин да спре войната (ОБЗОР - ВИДЕО)

Руският диктатор Владимир Путин за пореден път извади наръчника за кремълска пропаганда, за да каже, че няма намерения да атакува Европа и НАТО (заплахата била точно обратната), както преди години твърдеше за Украйна. Този път издирваният от Международния наказателен съд лидер го стори от трибуната на БРИКС, преди да започне бизнес форумът на организацията в индийската столица Ню Делхи. Там Путин се срещна с индийския премиер Нарендра Моди.

В отговор на въпроси на журналисти Владимир Путин заяви, че след „кървавия държавен преврат“ в Украйна - очевидно имайки предвид Революцията на достойнството от 2014 г., когато гражданите казаха "не" на руския свят и "да" на Европейския съюз, - Западът се е опитал да „включи“ страната в НАТО. Той припомни и действията на бившия проруски президент на Украйна Виктор Янукович, като отбеляза, че „може да е допуснал грешки“ в работата си като държавен глава, „но той беше против присъединяването на страната към НАТО“. Заради отказа на Янукович да подпише споразумението за асоцииране с ЕС украинците излязоха на масовите протести на "Майдана", които Путин определя като генезиса на войната - според него това не е било израз на свободната воля на един народ, а платени провокации от Запада.

Още: Путин: Изпращането на войски в Украйна означава война с нас, не възнамеряваме да нападаме Европа (ВИДЕО)

"След разпадането на СССР глобалистите на Запад почувстваха, че могат да правят каквото си искат – грешките им се натрупват като ефекта на снежната топка. Западът се опита да окаже натиск върху Русия, първо чрез терористи в Кавказ, а сега чрез неонацисткия режим в Украйна", продължи да лее пропагандата си диктаторът, отказвайки да признае легитимността на властите в Киев и говорейки за предишната война на Русия - в Грузия.

Всичко за войната в Украйна на живо във Viber канала ни! Последвайте ни тук!

"Народите на Европа осъзнават, че лидерите им ги тласкат към война с Русия, което обяснява последните изборни резултати на AfD ("Алтернатива за Германия) в Германия", твърди Путин. А за "трагедията в Украйна" били виновни западните глобалистки елити, но те постоянно прехвърляли вината върху Русия, допълни той, сякаш Москва вече пета година не води пълномащабна война срещу своята съседка.

Още: Путин кацна в Делхи: БРИКС пак подхваща любимия си сюжет срещу долара

Путин също твърди, че Западът плаши населението с „въображаема заплаха от Русия“, но Москва не представлявала заплаха за никого. „Няма такава заплаха и никога не е имало. Ние не заплашваме и не възнамеряваме да заплашваме европейските държави. Защо да го правим? Никой дори не обръща внимание на факта, че нямаме основания за какъвто и да е конфликт с Европа. Всички въпроси бяха решени след Втората световна война. А това, което се случи по-късно, след разпадането на Съветския съюз, беше направено със съгласието на Руската федерация като правоприемник на Съветския съюз. Всичко, което противоречи на тези споразумения, е в ущърб на нашите интереси и е в разрез с основните принципи на международното право и Устава на ООН“, заяви диктаторът.

Още: Путин обясни защо е започнал войната: От страх, че косатките нападат белите мечки

Русия няма да напада Европа, но... заплаши Литва

В същото време обаче режимът в Кремъл попадна в състояние, известно като когнитивен дисонанс - Русия няма да напада Европа, по думи на Путин, но говорителят му Дмитрий Песков и бившият президент Дмитрий Медведев, който сега се изявява като зам.-председател на Съвета за сигурност, заплашиха Литва, че буквално ще изчезне от лицето на Земята: Песков: Литва може да попадне под прицела на ядрения ни арсенал.

"Литва, доколкото разбирам, заговори за отваряне на вратата за евентуално разполагане на каквито и да било оръжия, включително ядрени. Ако, не дай Боже, нещо подобно се случи и се наложи да реагираме на действията им, никой няма да се застъпи за тях. Известният член 5 от Североатлантическия договор няма да бъде приложен. Всички го признават, защото ако бъде приложен, това ще доведе до глобална катастрофа, от планетарен мащаб. Литва ще изчезне от картата на света", заплаши Дмитрий Медведев.

По-рано тази година Литва, която е член на НАТО, обяви намерението си до края на годината да премахне от конституцията си забраната за разполагане на ядрени оръжия на територията на страната, останала от периода точно след разпадането на СССР.

Отделно от това Медведев заяви, че Русия няма нужда от мобилизация. "В момента личният състав на подразделенията на украинските въоръжени сили е едва 20–30%. Украинците се сблъскват с недостиг на личен състав, но се страхуват да го признаят", твърди той.

Още: НАТО: По-силни сме от Русия. Медведев: Внимавайте, имаме ядрени оръжия (ВИДЕО)

Началникът на военното разузнаване на Украйна Олег Иващенко в същото време заяви, че Русия може да изчерпи капацитета си за водене на война до 2028 г., ако военните и икономическите загуби продължат с настоящото темпо. Той сподели пред британското издание The Times, че Русия набира около 1000–1200 души на ден в армията, докато според данните от неговия разузнавателен доклад последните дневни загуби са между 1410 и 1551 души. Иващенко също така заяви, че духът на руските войници е много нисък и че по-голямата част от населението всъщност не желае война.

Индия призова Путин за мир

Индийският премиер Нарендра Моди повтори призива си за мир по време на срещата с Путин, като заяви, че „Индия е готова да окаже съдействие“. Индийското министерство на външните работи съобщи, че премиерът е обсъдил с руския лидер „конфликтите в Западна Азия и в региона на Черно море, които са засегнали морската търговия и безопасността на индийските моряци“, и „потвърди, че диалогът и дипломацията са пътят към разрешаване на конфликтите, а Индия е готова да съдейства в усилията за мир“.

На 31 август, в навечерието на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в Бишкек, индийският министър-председател публично призова Путин да сложи край на войната срещу Украйна. До момента диктаторът не е дал никакви признаци да го стори - напротив, той даде да се разбере, че ще преследва докрай максималистичните си цели, включително пълния контрол над Донбас.

Още: Русия печели от хаоса, но какво ще стане при изненадващ нов световен ред?

„Украйна ще продължи да се бори толкова дълго, колкото е необходимо“, заяви ръководителят на администрацията на президента Зеленски и бивш топ военен разузнавач Кирило Буданов. Той каза, че най-реалистичният начин за прекратяване на войната би бил спирането на военните действия по линията на фронта в момента, в който бъде постигнато споразумение. Според него Киев е готов да обяви примирие по всяко време, но няма да приеме руски ултиматум, нито ще признае юридически загубата на окупираните територии. Украйна се нуждае и от гаранции за сигурност, изтъкна Буданов, като предупреди, че ако Русия не спре войната, украинските удари на руска територия ще станат по-дълбоки и по-мощни.

Правят се и постоянни опити за засилване на натиска срещу Русия, за да има добросъвестни преговори. Републиканците в Камарата на представителите на САЩ - долната камара на Конгреса - планират следващата седмица гласуване в пленарна зала по одобрения от Сената (горната камара) законопроект за санкции срещу Русия и Иран, съобщи кореспондентът на Радио "Свобода/Свободна Европа" Алекс Рауфоглу, който се позовава на свои източници. Законопроектът, изготвен от демократа Ричард Блументал и от вече покойния републиканец Линдзи Греъм вече е одобрен от Сената и предвижда налагането на допълнителни санкции срещу Москва - 100-процентови мита срещу страни, които продължават да купуват руски петрол и газ. Гласуването в Камарата на представителите ще бъде следващата стъпка в законодателния процес.

"Понякога не разбирам защо е толкова трудно да се вземат бързи решения", заяви украинският президент Володимир Зеленски. "Защото по време на война е по-добре да се вземе решение, което понякога може да не е съвършено, отколкото да не се прави нищо. Какво чакаме? Защо всички говорим само за санкции, когато коментираме дали Конгресът на САЩ ще подкрепи законопроекта за санкции на сенатор Линдзи Греъм? Разбира се, трябва да приемем, да гласуваме "за" и да подкрепим този закон. Освен това са от решаващо значение твърдите решения на администрацията на президента на САЩ. Личните решения на президента Тръмп също са много необходими. Искрено се надявам на това", изрази надежда той.

Още: "Украйна е способна да отговори": Зеленски предупреди Русия да не удря енергийни обекти през зимата

Путин имаше задочен отговор по време на събитието на БРИКС: "Налагат се и незаконни ограничения, както и заплахи с т.нар. вторични санкции срещу онези, които отказват да действат в чужд интерес и вместо това защитават собствените си национални интереси". В Европа добре си спомняме как унгарският "национален" интерес при управлението на Виктор Орбан обаче се оказа всъщност руски.

Владимир Путин имаше още какво да каже във възхвала на БРИКС, сравнявайки организацията с Г-7: "През последните 5 години повече от 40% от световния БВП е бил създаден от държавите от БРИКС. Докато приносът на така наречените „Големи седем“ - защо са „големи“, не разбирам - е възлизал само на 29%.

Още: Логиката е брутална, но проста: Залогът на Зеленски как Украйна да издържи по-дълго от Русия

Войната в Украйна: развитие на бойните действия

Вече 122 поредни денонощия интензивността на сухопътните бойни действия на фронта в Украйна е на нечуваното ниво от над 200 бойни сблъсъка за 24 часа – това е официалната информация на украинския генщаб. На 11 септември е имало 237 бойни сблъсъка спрямо 235 на 10 септември. Руснаците са хвърлили 339 контролирани авиационни бомби (КАБ), което е с 26 по-малко спрямо предишното денонощие. Артилерийският им обстрел е бил в мащаб 2784 изстреляни снаряда, като тук разликата е с около 170 надолу на дневна база. Руската армия е използвала 10 688 FPV дрона, което е с около 120 надолу спрямо предното денонощие, сочат обобщените данни от сутрешната сводка на украинския генщаб.

От сводката не става ясно колко точно сблъсъка е имало в основните сектори на фронта - Покровското, Константиновското и Лиманското направление. Единствено е посочено, че в Южнослобожанското направление (град Вовчанск и селата южно от него в Харковска област) Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са отблъснали 10 руски пехотни атаки за денонощието, а при Гуляйполе, Запорожка област, е имало 6 сражения за 24 часа.

Още: Партията на Путин се закани предизборно за дълга война, Украйна ще тества нова балистична ракета директно в Русия (ОБЗОР - ВИДЕО)

Няма потвърден напредък през последното денонощие нито на украинските сили на фронта, нито на руските, отчита американският мозъчен тръст Институт за изучаване на войната (ISW), който следи и най-малкото движение чрез геолокализирани кадри.

Руският военнопропаганден Telegram канал "Рибар", поддържан от бившия говорител на военното министерство Михаил Звинчук, обръща внимание на сектора при Добропиля, северно от Покровск. Според него руските войски там провеждат настъпателни операции. Министерството на отбраната на Русия пък твърди, че в района е превзето Новогришино. Между Шевченко и Белицко все още има неразчистени райони, където украинските сили продължават да присъстват, гласи руският прочит.

Още: Руснаците поемат още повече на гърбовете си войната на Путин: Числата от Москва (ОБЗОР - ВИДЕО)

Регионалната украинска прокуратура в Донецк съобщава, че на 2 септември руски войски са пленили и екзекутирали двама военнослужещи от Украинската национална гвардия в близост до Добропиля. Според следователите двамата мъже са били взети в плен, докато изпълнявали бойна мисия, и по-късно са били застреляни с автоматично оръжие. Започнато е досъдебно разследване за военно престъпление, довело до смъртта на хора, като случаят се разследва от Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

В източния сектор на Запорожка област руските части "отбелязват успехи в настъплението на север – в село Зоревка са издигнати руски знамена. На този фланг остава обширна „сива зона“, тъй като и двете страни действат с малки групи. На юг успешното настъпление продължава на мястото на съединението с Групата на силите „Днепър“", твърди "Рибар".

Още:Тежки загуби за руската армия във войната в Украйна: Нови данни от британското командване

53-та бригада на Украйна съобщава, че операторите на FPV дронове „Белите демони“ са нанесли удари по руска бронирана техника в Лиманското направление, като са подпалили танкове Т-72 и Т-74 и са унищожили гаубица „Гиацинт-Б“, става ясно от публикувано от подразделението видео:

Припомнете си какво се случи във войната на ракети и дронове между Русия и Украйна през нощта: Руски удар по Одеса, десетки ранени след мощната атака. Украйна порази авиобаза и военни заводи (ВИДЕО).

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Индия мирни преговори НАТО Дмитрий Медведев Владимир Путин Литва БРИКС Нарендра Моди Володимир Зеленски война Украйна санкции Русия мир Украйна обзор Украйна война Русия НАТО
Още от Европа
Новините от днес
Интересно от мрежата
Новините днес