Самозаблудата на Запада как Путин да бъде принуден да отстъпи от Украйна: Анализ във Foreign Policy

19 септември 2026, 15:00 часа 1001 прочитания 0 коментара

Войната в Украйна увеличава все повече икономическия товар за Путинова Русия, но този товар не се трансформира в обществено-политически натиск срещу режима на руския диктатор Владимир Путин. Основните причини за това са две - два от основните стълбове, върху които лежи управлението на Путин. Това посочват в свой анализ за Foreign Policy Майкъл Кимидж, директор на Института "Кенан" във Вашингтон, и Мария Липман, гостуващ изследовател в Института за глобални въпроси "Робърта Бъфет" към Северозападен университет в САЩ.

Още: И без ток, парно и вода няма да се предадем на Путин: 65% от украинците, които не харесват Зеленски, го казват (ОБЗОР - ВИДЕО)

Войната е част от живота в Русия

Двамата експерти стигат до заключението, че войната вече е начин на живот в Путинова Русия не само защото минаха над 4,5 години откакто руският диктатор подпали пълномащабната война в Украйна, а защото руснаците вече са свикнали с войни при неговото управление - Чечения, Грузия, Сирия и уж "тайната" руска война в Украйна от 2014 година до 2022 година, скрита под маската на проруския сепаратизъм. Всичко това се превърна не в извънредна ситуация, а в ежедневие - Русия все да воюва с някого.

А защо руснаците не реагират? Защото в Русия има пълна концентрация на властта в полза на режима: Медиите са под контрола на Путин, регионалната автономност е ликвидирана, олигарсите са политически обезвредени, а съдбата на Алексей Навални, най-големия политически опонент на Путин, е обеца на ухото за непокорните.

Още: Най-голямата руска банка даде нищожен шанс на Путин за победа над Украйна

СНИМКА: Getty Images

Скорошни данни на руската социологическа агенция "Левада" потвърждават тези разсъждения - 59% от руснаците искат преговори за мир с Украйна, обаче 68% подкрепят това, което руската армия прави в Украйна. С други думи - иска се мир, но така, че Русия да е победител - и това чудесно устройва Путин. Затова Кимидж и Липман са категорични: Надеждата на Запада, че икономическите санкции и цената на войната в човешки и икономически ресурси ще пречупят Путин, е чиста самозаблуда. Руснаците нямат инструменти за контрол над властта. Докато Путин разполага с ресурси да купува лоялност, да захранва пропагандата сред младежта и да представя украинските контраудари на руска територия като атака от "колективния Запад", машината за война в Русия ще продължи да работи. Всъщност фактът, че Путин не постига бърза победа донякъде удължава периодът, в който остава на власт.

Анализаторите обаче не пренебрегват слабостите на системата. Според оценката външната политика на Путин постига ограничени резултати: след падането на Николас Мадуро Москва има малко влияние във Венецуела, а след свалянето на Башар ал-Асад Дамаск ограничи руското военно присъствие в Източното Средиземноморие. Влиянието на Кремъл отслабва също в Централна Азия, Молдова, Азербайджан и Армения. Независимостта от Запада е съпроводена от все по-дълбока зависимост от Китай, отчита и Frontline Monitor.

Въпросът за наследяването на властта също е налице. Кимидж и Липман смятат, че Кремъл със сигурност има планове за това, но не може да гарантира изпълнението им. Обаче опозиционната дейност и революциите изискват организация, докато разпокъсаното недоволство ще катастрофира срещу огромния апарат на службите. Според авторите наследник, който запази този апарат, трудно би бил свален, дори да не е с личния авторитет на Путин.

Още: Борис Джонсън предупреди как Путин може да спечели в Украйна: Чрез предателство на Запада (ВИДЕО)

Товарът върху руската икономика

Факт е обаче, че руският държавен бюджет понася все по-безпрецедентно голям товар и не се знае докога може да продължава това. Бюджетният дефицит вече е 6,455 трилиона рубли или 2% от БВП, спадът на приходите от петрол и газ е минимум 17%. 

Натискът върху държавната хазна в Русия е безпрецедентен. Федералният бюджетен дефицит достигна внушителните 6,455 трилиона рубли (2,8% от БВП) в периода януари - юли 2026 година, докато ключовите приходи от петрол и газ се сринаха с близо 17%, до 4,6 трилиона рубли. За да напълни хазната, правителството прибегна до непопулярни мерки – ДДС беше вдигнат от 20% на 22%, а данъчната тежест над малкия бизнес расте - прагът на оборота, за да внасяш ДДС, е намален до 20 млн. рубли и ще продължи да спада до 10 млн. през 2028 година. Според Кимидж и Липман именно предприемачите и служителите в малкия и средния сектор изпитват най-остро недоволство от данъчния натиск. Резултатът е масово изтегляне на депозити и бягство на капитали от страната.

В макроикономически аспект руската икономика се е свила с 0,2% през първото тримесечие, но бележи ръст от 1,3% през второто, твърди "Росстат". Руската централна банка прогнозира икономически растеж тази година някъде между 0% и 1%. Основната лихва остава 14%, а официалната инфлация към 7 септември е 6,3%. Според CNN към началото на юли недостигът на бензин е засегнал почти всеки руски регион на фона на масираните украински удари с дронове по рафинериите. Едно от най-големите имена в руския финансов сектор посочи накъде отива Русия и беше моментално уволнен от поста си - нищо не последва след това. Но има друг ефект - така режимът на Путин намира все по-трудно пари за войната - ОЩЕ: Главният икономист на Внешекономбанк излетя от поста си след като каза на Путин накъде води Русия

Всъщност именно връзката между недоволството заради оскъпяването на живота и доколко Русия може да поддържа сегашното гигантско харчене на пари, за да воюва с Украйна, не е напълно ясна като параметри. Няма и яснота доколко недоволството на средната и по-бедната класа в Русия от поскъпването на живота се превръща в недоволство от това Русия да продължава да е във война с Украйна. Това прави прогнозите много рискови - и затова много анализатори говорят, че може да има толкова внезапен срив на режима на Путин, че да не бъде усетено предварително - ОЩЕ: Христо Грозев за тайния доклад на Сбербанк: Там има сценарий с преврат срещу Путин (ВИДЕО)

Ядреният фактор

Руската федерация разполага с 1796 разгърнати за действие ядрени бойни глави – най-много от 2017 г. насам, като това е увеличение за четвърта поредна година, по данни на SIPRI от януари 2026 г. Общият брой на руските ядрени бойни глави обаче спадна от 5459 на 5420 бойни глави, докато годните за военна употреба скачат от 4309 на 4400.

От разгърнатите бойни глави 892 са на изстрелвани от сушата междуконтинентални ракети, 704 са върху ракети в ядрени подводници, а около 200 се съхраняват в базите на стратегическата авиация. Основен дял има РС-24 "Ярс" с 204 установки и 612 бойни глави.

Още: Пет причини, които дават добри шансове на Путин да спечели в Украйна

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Редактор
Новините днес