Ръководството на Евросъюза този път успя да продължи санкциите срещу Русия и да постигне единодушно съгласие на всичките 28 държави членки на блока, но въпросът, колко да продължат антируските мерки, предизвиква все по-ожесточени спорове в Европа, пише The Washington Post.
Сега санкциите са продължени до края на юли 2016 г. "Но на фона на растящото недоволство на някои европейски страни във връзка със санкциите бъдещето на ограничителните мерки (след края на този нов срок) остава неясно", се казва в статията.
Войната на санкциите предизвиква все по-голяма "умора" в правителствата на някои страни, по-конкретно в Италия и Франция, които поддържат стари връзки с Русия, включително в сферата на енергетиката.
Например премиерът на Италия Матео Ренци още преди гласуването на санкциите заяви, че ги смята за "политика на двойни стандарти", и изрази недоволство от натиска на Германия върху другите страни по въпроса за антируските мерки, при това сама участва в съвместни проекти с Русия. Според Ренци Германия "за първи път" се оказала не в мнозинство при обсъждането на въпроса за санкциите при закрити врата.
Сега Евросъюзът се е озовал в трудна ситуация заради наплива бежанци, които се спасяват от войната в Сирия, и европейските страни се стремят да изглаждат партньорските отношения с Москва, за да решат сирийския конфликт с общи усилия.
Решението на Евросъюза за продължаване на икономическите санкции срещу Русия от 31 януари до 31 юли 2016 г. влезе в сила на 22 декември. Санкциите бяха въведени на 1 август 2014 година със срок от една година, а през септември 2014 бяха разширени. Въведено е ембарго за нови договори по импорт и експорт на оръжия и стоки и технологии с двойно предназначение от ЕС в Русия.
