Въпреки че Кремъл се опитва да убеди Европа, че няма планове за нова агресия, на практика Русия тества поведението на Запада в критични ситуации, като пробва различни форми на намеса. За някои военен конфликт на североизточния фланг на НАТО може да изглежда малко вероятен и паникьорски сценарий, но припомняме, че инвазията в Украйна преди три години също изглеждаше до последния момент невероятна и абсурдна, а Москва до последно твърдеше, че никога не би нападнала.
В момента Русия тества поведението на Европа. Примерите са многобройни:
- руските самолети нарушават въздушното пространство на страните членки на НАТО, както и умишлено се приближават до техните самолети,
- Русия блокира сателитната навигация,
- задържа петролен танкер от Естония,
- подтиква нелегални мигранти от руска или беларуска територия масово да щурмуват контролно-пропускателни пунктове на границата със страните от НАТО.
Още: "Достойно" за трибунал: Русия убива брутално украински военнопленници и го прикрива
Но това не е всичко. Русия увеличава военното си присъствие по границата си с Европа. По-специално, разширява военните си бази, за да създаде ново армейско командване на приблизително 160 километра от Финландия, както и модернизира железопътната линия, която минава по финландската граница и по-нататък в Естония, за да може да придвижва по нея военна техника.
Москва струпва войските си в Калининградския анклав, където вече е разположила ракетни системи "Искандер" и системи С-400. Започнала е и разполагането на ядрени оръжия в Беларус, а също така подготвя мащабни военни учения на границата с Литва, по-конкретно ученията "Запад-2025", които стартират през септември.
Същевременно Кремъл използва кибератаки, дезинформация, подкрепа за прокси структури и намеса в политическия живот на страните в региона, стремейки се да дестабилизира ситуацията под претекст за нарушаване на правата на "рускоговорящите".
Сега Русия използва всичките си ресурси във войната срещу Украйна затова към момента тя няма готовност да нападне балтийските или северноевропейските страни. Но дългосрочните планове на Русия предполагат именно това, пише колумнистът на ZN.UA Володимир Кравченко.
Още: Путин, докато говори на микрофон на Bosch: Да задушим западните технологии и платформи (ВИДЕО)
До 6 месеца след края на военните действия в Украйна Русия ще е готова за нова война
През февруари датското военно разузнаване представи своята оценка на заплахата, според която, ако боевете в Украйна бъдат прекратени, Русия ще може да води локална война в една от съседните си страни след около шест месеца. След около две години Русия ще бъде готова за война срещу няколко държави в региона на Балтийско море. А след пет години Москва ще е готова за мащабна война на европейския континент, ако в нея не участва САЩ.
Според генералния инспектор на германските въоръжени сили Карстен Бройер, Русия потенциално може да започне мащабна въоръжена агресия срещу държави членки на НАТО през 2029 г. "Всички сме под заплаха от Русия... Агресивният ревизионизъм на Русия заплашва не само сигурността и териториалната цялост на Украйна, но и общата ни сигурност в Европа и целия трансатлантически регион", заяви наскоро и германският канцлер Фридрих Мерц.
Разпадане на НАТО
Още: Напрежение Естония-Русия: Руският флот похити естонски научен буй в Балтийско море
Според експерти целта на потенциална операция на Кремъл срещу балтийските или скандинавските страни вероятно ще е не толкова завземането на част от техните територии, колкото разпадането на НАТО. Москва залага на това, че Западът не е готов да поема рискове и би предпочел да избегне изпълнението на съюзническите си задължения и намесата във въоръжен конфликт, отколкото да се изправи пред перспективата за ядрена ескалация.
Тази оценка се потвърждава от поведението на Запада през цялата руско-украинска война. За трите години война Западът показа, че иска да избегне пряка конфронтация с Русия. Това се потвърждава и от изявлението на американския президент Доналд Тръмп, който каза, че "изобщо не е обезпокоен" от засилената военна активност на Русия близо до Финландия и Норвегия. Позицията на настоящата американска администрация многократно е давала основания за съмнения, че САЩ няма да защитят европейските си съюзници и да спазят член 5 от Договора на НАТО.
Всичко това е причина за безпокойство в страните от Северна и Източна Европа - от Полша до Норвегия те бързо преструктурират отбранителната си политика, страхувайки се от нашествие.
Полша - недостиг на войници
Още: "Rail Baltica" в действие, ако Русия нахлуе в Прибалтика: Първите 72 часа са критични
Полша увеличи бюджета си за отбрана до 4,7% от БВП, повече от която и да е друга членка на НАТО. Тя усилено превъоръжава армията си и планира да я увеличи до 300 хиляди души. Активно закупува оборудване от САЩ (танкове Abrams, системи Patriot, HIMARS) и от Южна Корея (танкове K2, самоходни оръдия K9, самолети FA-50). Изгражда линия от укрепления по границата си с Русия и Беларус - т.нар. "Източен щит".
Полша обаче може да се сблъска с недостиг на войници: повечето поляци не са готови да се присъединят към армията в случай на руска атака. Според проучване, проведено от IBRiS, 18,5% от анкетираните са заявили, че биха напуснали страната в случай на война. Други 14,1% биха се преместили на по-безопасно място за живеене в Полша. 25% биха избрали доброволческа работа. И само 10,7% от възрастното население е готово доброволно да се присъедини към въоръжените сили (в сравнение с 15,7% през 2024 г.).
Финландия - готова да въведе мобилизация
Финландия засили изграждането на бариери по дългата 1300 км граница с Русия. Самата граница е затворена от есента на 2023 г., след като Финландия обвини Москва в хибридна операция, използваща мигрантски потоци. Финландия закупи и американски изтребители F-35. Засили военното обучение на населението си от 5,5 милиона души като има готовност да мобилизира един милион граждани в армията.
Швеция - възражда стратегията "тотална отбрана"
След като определи Русия като най-сериозната заплаха в новата си стратегия за национална сигурност, Швеция се отказа от политиката си на неутралитет и стана член на НАТО през 2024 г. Стокхолм увеличи военния си бюджет, активно изгражда военното си присъствие в субарктическия регион, който става все по-стратегически важен за глобалните геополитически играчи заради природните си ресурси, възстановява отбранителната инфраструктура на остров Готланд в Балтийско море и модернизира флота си.
Шведското правителство планира да закупи оръжия на стойност 2,5 милиарда долара, започвайки от 2025 г., с доставка през 2026-2028 г. С тези средства Стокхолм планира да се сдобие със системи за противовъздушна отбрана, дронове, ракетна артилерия и боеприпаси. Швеция възражда концепцията за "тотална отбрана", при която както военните, така и гражданското общество се подготвят за отблъскване на агресия. Възстановяват се убежищата, а населението се обучава какво да прави в случай на нападение.
Дания - възстановява съкратените си сили
След 2022 г. Дания увеличи значително военния си бюджет. Копенхаген възстановява съкратените по-рано елементи на сухопътните сили, укрепва противовъздушната си отбрана и военната мобилност. Тъй като Дания контролира стратегическия изход от Балтийско море през проливите, тя укрепва военния си флот и развива способности за борба с подводници. След серия от инциденти със скъсване на кабели в Балтийско море, Дания се фокусира върху защитата на морската си инфраструктура.
Норвегия
Русия активно милитаризира Колския полуостров. Не е изненадващо, че Норвегия, която има пряк достъп до Арктическия регион, засилва военното си присъствие в Арктика, включително чрез разполагане на войски по-близо до границата с Руската федерация и наблюдение на активността на руския Северен флот. Осло активно разработва подводен мониторинг, системи за ранно предупреждение, противовъздушна отбрана и сателитно разузнаване. Мащабни учения на НАТО се провеждат редовно в Норвегия.
