Тридесет и шест държави, предимно от Европа, се присъединиха към специалния трибунал за преследване на руския диктатор Владимир Путин за престъплението агресия срещу Украйна, чието седалище ще бъде в нидерландския град Хага. Там е и Международният наказателен съд, който преди три години издаде заповед за арест на стопанина на Кремъл заради незаконно и систематично отвличане на украински деца. Съвместният ангажимент беше официално потвърден на 15 май - по време на годишната среща на министрите на външните работи на държавите от Съвета на Европа. Оказа се, че България - под ръководството на премиера Румен Радев - не е сред страните, подкрепили сформирането на трибунала.
Още: Планът за трибунал срещу Москва се задейства: Брюксел отваря пътя към съдебния процес на века
Съветът на Европа е организация за защита на правата на човека, която пое водеща роля в запълването на празнотата в юрисдикцията, оставена от Международния наказателен съд (МНС). Тя не трябва да се бърка с Европейския съвет, който обхваща лидерите на 27-те държави членки в ЕС, нито със Съвета на Европейския съюз, в който са представени министрите от държавите от блока в различните ресори.
Министрите днес одобриха резолюция, определяща структурата и функциите на управителния комитет, който ще контролира трибунала. Сред задачите му ще бъдат одобряването на годишния бюджет, приемането на вътрешни правила и избор на съдии и прокурори. Страните се ангажират да зачитат независимостта на съдебните производства.
Още: Водещите медии в Украйна гръмнаха: България иска трибунал за руските военни престъпления
"Путин винаги е искал да остане в историята. Трибуналът ще му помогне"
Украинският външен министър Андрий Сибиха, който участва в церемонията, определи момента като „точка, от която няма връщане назад“ в продължилото години търсене на отговорност от Русия. „Специалният трибунал се превръща в юридическа реалност. Малко хора вярваха, че този ден ще дойде. Но той дойде“, написа Сибиха в социалните мрежи, припомняйки духа на създалите прецедент Нюрнбергски процеси, по време на които са съдени оцелелите лидери на Нацистка Германия.
„Путин винаги е искал да остане в историята. И този трибунал ще му помогне да постигне това. Той ще остане в историята. Като престъпник“, добави в силното си изявление топ дипломатът на Украйна.
Снимка: Kremlin.ru
Още: Как ще се търси отговорност от Путин за военните престъпления: Защо Кая Калас пристигна в Киев
Кои държави се присъединиха?
Резолюцията в Съвета на Европа беше подписана от Андора, Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Молдова, Монако, Черна гора, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Украйна и Обединеното кралство.
Австралия и Коста Рика бяха единствените неевропейски страни, подписали се под документа.
Европейският съюз също подкрепи инициативата като отделен блок, въпреки че четири от неговите държави членки – България, Унгария, Малта и Словакия – не се присъединиха към резолюцията.
Списъкът остава отворен за присъединяване на други страни, европейски и неевропейски.
Още: Путин го чака нов Нюрнбергски процес: Световен експерт с детайли директно "от кухнята"
Финансирането
Ален Берсе, генерален секретар на Съвета на Европа, призова участниците да приключат законодателните си процедури и да отпуснат необходимите средства, за да се гарантира, че трибуналът може да започне работа възможно най-скоро. ЕС вече е заделил 10 милиона евро.
Липсата на ангажираност от страна на САЩ по времето на президента Доналд Тръмп вече предизвика опасения за бюджетни дефицити. Натискът на републиканеца за сключване на мирно споразумение между Украйна и Русия също породи съмнения относно основната цел на трибунала - в един спорен проект от 28 точки, представен миналата година, бе лансирана идеята за всеобща амнистия за военни престъпления.
„Времето, в което Русия ще бъде подведена под отговорност за агресията си, наближава бързо. Пътят пред нас е пътят на справедливостта, а справедливостта трябва да възтържествува“, заяви Берсе по време на срещата, цитиран от Euronews.
Трибуналът ще бъде допълнен от Регистър на щетите, който събира искове, подадени от жертви на руската агресия, и от Международна комисия по исковете, която ще разгледа тези искове и ще реши каква е подходящата компенсация.
Снимка: Actualno.com/ChatGPT5
Как Путин да бъде даден на съд
Създаването на специален трибунал е наложителна и приоритетна задача за Украйна и нейните съюзници, откакто Кремъл нареди пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Инициативата беше счетена за необходима, тъй като Международният наказателен съд може да преследва престъплението агресия само когато то се приписва на държава, признаваща юрисдикцията му. Русия не е подписала Римския статут - основополагащия документ на МНС. Москва може да използва правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН, за да блокира всякакви промени.
Още: Специален трибунал за Путин: Украинският парламент ратифицира споразумението
За разлика от военните престъпления, престъпленията срещу човечеството и геноцида, които се отнасят до лицата, извършили зверствата, престъплението агресия е престъпление на ръководството. То се отнася до лицата, които в крайна сметка отговарят за контрола над държавата агресор.
На практика това обхваща така наречената „тройка“ – президента, министър-председателя и министъра на външните работи – заедно с високопоставени военни командири, които са ръководили нападението срещу суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
Путин, главният архитект на инвазията, е най-търсената цел, но е малко вероятно той да бъде съден в близко бъдеще.
От решаващо значение е, че „тройката“ ще остане имунизирана срещу задочни съдебни процеси – т.е. без физическото присъствие на подсъдимия, докато тези хора останат на поста си. Става въпрос за Путин, Михаил Мишустин и Сергей Лавров. Прокурор все пак може да повдигне обвинение срещу Путин и външния му министър, но камарата ще няма да вкара производството в сила, докато обвиняемите не напуснат позициите си във властта.
Съдебен процес задочно може да бъде проведен срещу лица извън „тройката“, които попадат в обхвата на престъплението агресия. Например:
- Валерий Герасимов, началник на Генералния щаб на руските въоръжени сили;
- Сергей Кобилаш, командир на руските военновъздушни сили;
- Сергей Шойгу, секретар на Съвета за сигурност на Русия и бивш военен министър.
Осъдените по този начин ще имат право на повторно разглеждане на делото, ако някога се явят лично.
Висши офицери от Беларус и Северна Корея - две държави, които са оказали пряка помощ във войната на Русия, също могат да бъдат подведени под отговорност.
Трибуналът ще има правомощия да налага строги наказания на признатите за виновни, включително доживотен затвор, конфискация на лично имущество и парични глоби, които ще бъдат насочвани към фонда за обезщетяване на жертвите.
„Няма да има справедлив и траен мир в Украйна, ако Русия и извършителите на ужасните престъпления срещу украинския народ не понесат отговорност“, заяви върховният представител за външната политика и политиката на сигурност на ЕС Кая Калас. „Русия избра да атакува и да нападне суверенна държава, да убива нейните граждани, да депортира украински деца и да отнема украинска земя. Русия трябва да бъде подведена под отговорност и да плати за стореното".
