Съдът на Европейския съюз нанесе удар по практиките за административен контрол върху цените на храните, след като постанови, че задължаването на търговските вериги да предлагат определени стоки с фиксирани отстъпки и да поддържат минимални количества от тях на склад противоречи на европейското законодателство.
Решението е по дело, заведено от германската верига Penny Market срещу Унгария, и може да има значение за сходни инициативи в други държави от ЕС, включително за дебатите в България около мерките за ограничаване на поскъпването на храните.
Спорът започва след като през 2023 г. правителството на унгарския премиер Виктор Орбан въвежда извънредна схема за борба с инфлацията при хранителните продукти. Мярката задължава търговците на дребно с оборот над определен праг да намаляват с минимум 15% цените на определени стоки, които се предлагат като месечни промоции. Наред с това веригите са длъжни да поддържат минимални складови наличности от намалените продукти през целия период на кампанията. Още: Евростат официално: Цените на храните в България са много по-високи от куп други страни в ЕС
Десет месеца след въвеждането на схемата Penny Market е санкционирана от унгарските власти, след като проверка установява липса на промоционални ябълки и минерална вода в един от магазините на веригата. Обяснението на компанията, че става въпрос за забавени доставки, не е прието и наложената глоба става повод за съдебния спор.
По искане на висшия съд в унгарския град Дьор казусът е разгледан от Съда на ЕС, който стига до извода, че подобни ограничения нарушават основни принципи на вътрешния европейски пазар.
Според магистратите задължението за фиксирани намаления и за поддържане на определени количества стоки лишава търговците от възможността свободно да определят цените и обемите на продажбите си въз основа на икономически съображения. По този начин се засяга лоялната конкуренция и се нарушават правилата на Директивата за услугите и Регламента за общата организация на пазарите.
Съдът отхвърля и аргумента на унгарските власти, че схемата защитава потребителите и ограничава инфлацията. Според европейските магистрати мерките не са пропорционални на преследваната цел и не осигуряват последователна защита на уязвимите потребители. Още: Заповед на БАБХ ще доведе до ново поскъпване на млякото
В мотивите си съдът обръща внимание и на факта, че ограниченията засягат предимно големите търговски вериги, концентрирани основно в градовете. По този начин значителна част от хората в по-малките населени места на практика остават извън обхвата на предполагаемите ползи от схемата.
Освен това съдът посочва, че съществуват признаци за непряка дискриминация спрямо чуждестранни търговски вериги. Магистратите препоръчват на националния съд да провери дали част от местните търговци не са били освободени от задълженията по схемата поради различен начин на регистрация или статистическа класификация на дейността им. Ако това бъде потвърдено, би могло да представлява нарушение на правилата за свободно предоставяне на услуги в Европейския съюз.
Макар решението да е постановено по конкретен спор, практиката на Съда на ЕС е задължителен ориентир за националните съдилища при разглеждането на сходни казуси.
Решението идва и на фона на дискусиите в България за мерките срещу високите цени на храните. У нас инициативата "Кошница с грижа" също предвижда намаления на основни хранителни продукти с около 15%, но според правителството и представителите на търговските вериги участието в нея е доброволно, за разлика от задължителната схема в Унгария. Още: Млекопреработватели алармират: Заповед на БАБХ ще доведе до ново поскъпване на млякото
В същото време българският парламент прие промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите, които предизвикаха сериозни спорове. Сред тях са текстове срещу необоснованото поскъпване на стоките до август 2027 г., както и въвеждането на механизма за определяне на т.нар. "справедлива стойност" на определени продукти.
Според замисъла на законодателя държавата ще публикува ориентировъчни цени, а потребителите ще могат да сравняват реалните пазарни оферти с тях. При съществени отклонения контролните органи ще имат основание за проверки. Представители на бизнеса обаче предупреждават, че подобни правомощия могат да създадат предпоставки за административен натиск върху търговците и да се превърнат в инструмент за намеса в свободното ценообразуване.
Решението на европейския съд вероятно ще бъде използвано като аргумент в бъдещите спорове за границите между държавната намеса и свободния пазар при борбата с инфлацията в държавите членки.
