Войната на Русия срещу Украйна е събрала огромно количество данни от бойното поле, но Киев няма ефективен начин да ги сподели с партньорите си, които са в НАТО. Алиансът се стреми да поправи това през новата година - създава сигурна облачна система за обработка на информация от фронта, като целта е тя да бъде пусната в експлоатация през януари. Технологията е готова, но все още има пречки от политически характер, свързани с акредитацията на данните и сигурния достъп. Системата ще бъде собственост на правителството, ще се базира на отворена архитектура и ще бъде проектирана така, че да интегрира военни данни в реално време от целия Алианс.
"Украйна разполага с много данни, които иска да предостави на НАТО" като част от съвместния тренировъчен център в Полша, заяви Том Гофус - помощник-генерален секретар на отбранителния съюз по операциите, по време на виртуално събитие на Алианса за защита срещу ракетни атаки. „Работим по облачно решение, за да можем да обработваме големи количества данни от бойното поле в Украйна. Надяваме се, че то ще бъде готово за работа в облака на НАТО през януари 2026 г.".
Още: Европа прави немислимото - ще отвръща на Русия с офанзивни кибероперации
Последната пречка е свързана с процеса, а не с технологията
„Те разполагат с цялото необходимо оборудване“, каза Гофус. „Това, което ни липсва, е политика за акредитация. Как може да се акредитира тази система, за да се използва по безопасен начин? Всички наши инструменти са проектирани за мрежово-ориентирана сигурност, а ние искаме да преминем към облачно-ориентирана сигурност, така че това е едно от най-големите ни предизвикателства".
Планът е да се почерпи опит от големите доставчици на облачни услуги в САЩ, които управляват класифицирани облаци за национална сигурност. Пентагонът също работи по подобряването на сигурността на комуникациите със съюзниците и партньорите.
Снимка: Getty Images
„Ще разговарям с някои от хипермащабните компании, които вече са направили това в системата на САЩ. Има сигурни облаци, на национално ниво, на секретно и дори по-високо ниво. Така че става въпрос за изработване на процес на акредитация, който да съответства на възможностите и по същество да приведе културата, процесите и политиката в съответствие с това, което е налично на пазара.
Гофус каза, че целта е да се изгради всичко от нулата, за да се избегне наследяването на „ограниченията“ на съществуващите мрежи. Освен това, макар че целта е да се използват търговски достъпни системи с отворена архитектура – тоест, те могат да взаимодействат с продукти, независимо от това коя компания ги е произвела – в крайна сметка собственик трябва да бъде правителството.
„Трябва да е съвсем ново. Не е система от системи, но искам да подчертая, че в крайна сметка това трябва да бъде определено и притежавано от правителството, въпреки че става въпрос за търговски решения. И ние трябва да бъдем пазителите", добави той, цитиран от Defense One.
Общ слой от данни за всеки
Разпространението на данни, генерирани и използвани на съвременното бойно поле – от изтребители до дронове и кораби – е увеличило необходимостта военните да имат възможност за бърз достъп, анализ и пренос на информация, дори за медицински реакции.
А за НАТО визията е да интегрира данните от партньорските държави и да предостави това централизирано облачно решение, каза Гофус.
Още: На военно ниво: Сърбия и Китай се сближават, НАТО под напрежение
„Мисля, че НАТО се нуждае от облачно решение, от отворена архитектура за интегриране на нещата, които страните закупуват. Страните закупуват сензорите. Те закупуват този набор от сензори, сензорна система, която подава данните. Но НАТО се занимава с интегрирането на данните и прави всичко както трябва“, заяви той. „Общата стратегия в момента би била по-скоро в тази посока, а общото финансиране би помогнало да се гарантира, че разполагаме с тази основна база данни, този общ слой от данни, от който всеки може да черпи информация".
Още: Ключов проект за F-16 и НАТО: България дава 195 млн. евро
