В Турция питат: Защо и срещу кого се въоръжава НАТО?

02 юли 2025, 07:30 часа 2098 прочитания

Решението за постепенно увеличение на военните разходи на страните членки на НАТО до 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2035 г., прието на срещата на върха в Хага на 25 юни, бележи нов етап в процеса на адаптация на Алианса към глобалната среда на сигурност, пише турското издание Evrensel. Според публикацията, тази инициатива следва логиката на предишната цел, определена на срещата в Уелс през 2014 г., където беше прието всяка държава членка да отделя поне 2% от БВП за отбрана. Към момента 23 от 32 страни в НАТО са постигнали този праг.

Не е ясно колко държави ще достигнат новата цел от 5% в следващото десетилетие, но според анализатори вероятните първи изпълнители са Германия, Полша и балтийските страни. Германия вече е поставила срок – до 2029 г.

Предвижда се, че значително по-високите бюджети ще доведат до ръст на глобалните военни разходи, както и до ускорено производство на оръжия. Съединените щати, които подкрепят тази инициатива, се разглеждат като основен поддръжник на новото изискване, а президентът Доналд Тръмп получи поздравления от генералния секретар на НАТО Марк Рюте, който в съобщение до него отбеляза: "Европа ще плати ГОЛЯМА сума, както трябва, и това е ваша победа." Още: Ердоган готов с мястото на следващата среща на върха на НАТО

Нарастването на разходите се обяснява с няколко фактора: засиленото напрежение в международен план, необходимостта от укрепване на източния фланг на НАТО и засиленото усещане за заплаха от страна на Русия и Китай. Войната в Украйна се посочва като водещ фактор за възстановената лидерска роля на САЩ в рамките на Алианса.

Огромните разходи

По данни на Evrensel, ако държавите изпълнят целта от 5% от БВП за отбрана, това би означавало между 150 и 200 милиарда долара годишно за Германия и между 50 и 60 милиарда за Турция – между два и три пъти повече от сегашните нива.

Според изданието, увеличението на военните бюджети може да повлияе и върху социалните разходи и бюджетния баланс на някои държави. Наред с това се очаква страните с развит отбранителен сектор да се възползват икономически от нарастващото търсене на техника и въоръжение. Още: Срещата на върха на НАТО в Хага изпрати смъртоносни сигнали

Примери за това вече се наблюдават. Handelsblatt съобщи, че Германия е одобрила сделка за продажба на 40 изтребителя Eurofighter на Турция, с потенциална допълнителна поръчка от 100 броя. Американският производител Lockheed Martin също отчита над 3000 поръчки за изтребители F-35.

Акциите на водещи компании в сектора отбелязаха ръст още в деня на срещата. Германската Rheinmetall отчете увеличение с 2,2%, Renk – с 3,2%, Hensoldt – с 4,8%. BAE Systems – втората по големина оръжейна компания в света – също отбеляза ръст от 1%.

В същото време НАТО планира значително разширяване на системите за противовъздушна отбрана и доставки на хиляди нови танкове, бронирани машини и артилерийски снаряди, пише още Evrensel.

Заключенията от срещата показват, че Алиансът се готви за възможни сценарии на големи военни конфликти, включително конфронтация с Русия и Китай или техни съюзници. Разработването на нови военни стратегии и индустриални капацитети ще бъде ключова задача през следващите години. Още: Тръмп се "зарекъл", че Путин няма да нападне НАТО, докато той е президент

Автор: Юджел Йоздемир

Превод: Ганчо Каменарски

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Ивайло Анев
Ивайло Анев Отговорен редактор
Новините днес