Работата по новия законопроект за мобилизацията в Украйна напредва бавно и трудно. Дотук той мина само на първо четене във Върховната Рада на 7 февруари 2024 г. Защо процесът се оказа толкова сложен, а дебатът толкова разгорещен?
Законопроектът бе разработен след като стана ясно, че за да защити страната от руската агресия украинската армия се нуждае от още около 500 000 души. Освен голямата бройка нови военнослужещи, мобилизацията ще глътне и много сериозна сума от около 500 милиарда гривни. Защото тези стотици хиляди хора, които ще бъдат допълнително мобилизирани, трябва да бъдат обучени и осигурени с оръжие, боеприпаси, трябва да им се изплащат и заплати. Как да бъдат решени тези два взаимосвързани въпроса? Ето възможните варианти, върху които спорят в президентската администрация на Володимир Зеленски и във Върховната Рада, систематизирани от "Украинская правда":
Теоретично много мъже могат да бъдат мобилизирани, на практика - не
Към момента Украйна на теория разполага с 11,1 милиона мъже, които подлежат на мобилизация. Толкова са мъжете на възраст от 25 до 60 години с ЕГН. На пръв поглед изглежда, че това е доста голяма бройка, от която могат да бъдат свикани необходимите поне 300-400 хиляди души.
Но в действителност ситуацията е много по-сложна.
Още: "Нямаме хора, духът ни пада и всичко ще свърши с много смърт": Украински командири с тъжна картина
Около 50% от тези 11,1 милиона мъже трябва незабавно да бъдат изключени от общия брой на потенциално подлежащите на мобилизация. Защо? Първо, над 1 милион души или 11% от тях вече служат в различни структури на отбраната. Второ, близо 3 милиона мъже или 26% остават на окупираните от 2014 г. територии - Донбас, Крим, Запорожие, Херсонска област. Още около 1 милион или 11% са в чужбина, а поне още 1,5 милиона или 13% са с различни групи увреждания. А около 950 хиляди мъже или 9% са просто невидими - те са в Украйна, но за тях държавата не знае нищо, освен тяхното ЕГН - те не работят никъде (във всеки случай поне не и легално), не плащат данъци и т.н.
Именно последната група от 950 хиляди мъже могат евентуално да бъдат мобилизирани, но стига да бъдат издирени. И остава само още една група мъже за мобилизация - около 2,8 милиона официално заети лица - около 30% работещи по трудови договори и самоосигуряващи се.
Още: Полски генерал поиска да се депортират всички украински мъже от Европа: Варшава с коментар
Очевидно е, че от тези последни две групи мъже много по-лесно могат да бъдат мобилизирани онези, които са „на светло“ – военните просто отиват в някоя фирма и раздават призовки по списък. Но след две години война, ситуацията в много предприятия е критична – персоналът не достига, така че ако бъдат мобилизирани още от работниците производството ще трябва да спре. И тук стои въпросът със справедливостта – не само да не се мобилизират само тези, които лесно могат да бъдат открити от държавата, но и да се даде възможност на бизнеса да работи, за да се държи икономиката на страната.
Кой да бъде мобилизиран или как бизнесът да си запази работници?
Необходимо е да има постоянен източник на приходи в бюджета за издръжката на армията. Така че в ситуация, когато американският Конгрес или пък някой като Виктор Орбан в ЕС блокира помощта за Украйна, самата Украйна да има достатъчно ресурси поне да поддържа армията си.
„Калкулацията показва, че обучението, въоръжаването и осигуряването на един мобилизиран средно струва около 80 000 гривни на месец. Следователно, необходимо е в тила да има 4-5 човека, които да работят всеки ден, за да разполага бюджетът с тези средства", обяснява Ростислав Шурма, заместник-ръководител на кабинета на президента.
Още: Внесоха за гласуване Закона за мобилизация в Украйна: Кои са основните моменти в него?
„И тези хора трябва да могат да работят достойно, чувствайки приноса си към отбраната, а не всеки ден да се тревожат, че утре те или техни служители ще бъдат отведени (за мобилизация – бел.ред.) и всичко ще се срине“, казва той.
Същата цифра - 4-5 работници за издръжката на един военен, беше публично озвучена и от президента Зеленски неотдавна.
Два варианта - и двата трудни!
За да се определи кои мъже да бъдат мобилизирани и колко данъци да плащат останалите, които ще работят в тила и ще бъдат освободени от мобилизация, в правителството се води сериозен дебат.
Още: Мобилизацията на нови войници в Украйна: Много проблеми и политически горещ картоф
Разглежданите варианти са два.
1. Първият е предложен от кабинета на Зеленски
Идеята при него е да се изсветлят заплатите, които реално получават работниците и съответно върху тях те да плащат по-високи данъци. С други думи, за да не бъдете мобилизирани, трябва да изкарвате не по-малко от 30-35 000 гривни месечно (това е долната граница) и върху тази сума ще ви бъдат удържани 18 000 гривни данъци всеки месец. Това хем може да бъде лесно контролирано от държавата чрез данъчната служба, хем бизнесът ще излезе от сивата зона – т.е. за да гарантират дейността си, компаниите ще трябва да спрат да плащат заплати под масата и да показват реалните възнаграждения на служителите си вместо да рискуват във всеки един момент да ги загубят. Така и много самоосигуряващи се ще бъдат принудени да покажат реалните си доходи и съответно да плащат повече данъци.
2. Вторият вариант е предложен от група депутати
Тук идеята е да се въведе нов "военен" данък. Работодател, който иска да гарантира запазването на служителите си, да плаща доопълнително 20 000 гривни за всеки работник месечно. Парите от този допълнителен данък ще се натрупват в специален фонд, който ще може да се използва единствено за нуждите на армията.
Недостатъците и на двата варианта обаче според експерти са, че и двете предложени суми - 35 000 гривни заплата или 20 000 гривни допълнителен данък от работодателя, ще бъдат непосилни за повечето компании.
Какъв механизъм в крайна сметка ще бъде приложен предстои да се разбере. Но е ясно, че за авторите на законопроекта това при всички случаи няма да е лесно. Още повече, че има голямо неодобрение и възмущение сред голяма част от украинците, а също и в средите на бизнеса.
Още: Украйна промени проектозакона за мобилизацията след силното обществено недоволство
