Най-вероятно сте я гледали на сцена – в някои от най-успешните театрални представления през последните години. Ани е талантлива и красива, усмихната и обаятелна – и това се вижда, със сигурност. Да видим обаче дали ще научите нещо ново за нея от нашия разговор – може би това ще е колко рядко удържа рядко избиващият ѝ гняв; или подсечките напоследък; или пък нейната „кутия на Пандора“ и Les Misérables албумът в телефона й:
Играеш в „Код Жълто“, представление с номинация за награда „Икар“ тази година (най-скоро може да се гледа в София на 23 юли на Sofia Summer Fest). А едно от водещите изречения в комуникационните материали за постановката е „Може ли женската революция да се случи, без да се налага после някой да почисти?“. Та относно чистенето и подреждането – ти в какви взаимоотношения си с тях и как се променят през годините: стана ли малко повече Плюшкин, или хвърляш и чистиш, колкото може повече, за да „дишаш“ вкъщи?
Определено търся пространство да „дишам“ – постоянно изхвърлям и подреждам. Хаосът ми отнема усещането за контрол, а аз явно имам нужда от малки кукички, с които поне да се самозалъгвам, че нещо зависи от мен. С годините обаче стана по-лесно, защото вече купувам много по-трудно. Имам правило: ако не съм влюбена в нещо, то няма място в живота ми.
С Весела Бабинова в представлението "Код Жълто"
Фото: Стан Петрунов
Пренареждаш ли (освен вкъщи) и в живота своите приоритети и интереси, и всичко, на което трябва да отделяш от времето си?
Да, и трябва да призная, че често е мъчителен процес. Постоянно водя вътрешни преговори със старите си версии – с някои се пазаря, а на други директно казвам: „Чао!“.
Кое твое решение в професионален план през годините най те чопли, най-много съмнения изпитваш дали е било правилно?
Няма да го назова в прав текст, но имам такова решение. Съмненията идват оттам, че то едновременно ми е дало много и ми е взело много. Вече обаче не ме чопли така. Започнах да гледам на всички етикети, с които те кичат, като на почетни медали — знак, че някой се е занимавал с теб.
С Владимир Зомбори в представлението "Премахни от приятели"
Фото: Стан Петрунов
Кога те е връхлетявало неочаквано сценична треска, въпреки немалкия ти опит за млада актриса като теб?
Сценичната треска аз свързвам с паника, а такава не съм изпитвала след завършването си в Академията. Вълнение обаче има всеки път. Най-силно е на премиери и когато правя нещо за първи път.
Супернеочакван, нестандартен подарък от зрител след представление?
Писмо от далечни братовчеди – беше много неочаквано и истински ме трогна.
Едно от най-успешните представления, в които играеш, е „Горката Франция“ (най-скоро може да се гледа на 25 юни в Дом на културата „Искър“... ако са останали билети) – за 14-и пореден сезон, с над 500 спектакъла, включително с много и добре приети в чужбина в български общности, при огромен интерес и пълни салони. Имали ли сте пътуване на екипа, при което вие сте били горките несретници?
Имам цял албум в телефона си, който се казва Les Misérables / Жалки и окаяни – със снимки и видеа от точно такива турнета. Предимно в чужбина. И, колкото и странно да звучи, тези моменти са ми много скъпи.
С Катето Евро по време на пътуване за представление на "Горката Франция" - снимка, част от албума "Les Misérables / Жалки и окаяни"
Фото: личен архив
След успеха на скечовете, които имаше в ролята на Лудата сервитьорка в „Комиците“, колко покани получи от непознати мъже да излезете на кафе, за да им говориш с нейния акцент и твой някогашен русенски – ама честно?
Нямам идея. От години имам настройки на профила, така че виждам само съобщения от хора, които наистина познавам. Само веднъж отворих моята „Кутия на Пандора“ — така наричам мястото със съобщения от непознати — и попаднах на човек, който ми беше писал почти всеки месец в продължение на година. Започнал беше с това колко ме харесва, а беше стигнал до „надута коза“ и „Господ ще те накаже“. Явно отношенията ни бяха минали през трансформация, без аз изобщо да участвам.
„Овче кисело мляко, боровинки, малини, орехчета... много връзвам на плодове и зеленчуци.“ Това ни отговори преди две години в нашите „20 бързи въпроса“ с какво да те почерпи някой, който иска да ти се хареса бързо. Все още ли си така? Малини, боровинки, черешки?
Същото. Напоследък ягодки преди малинки.
Ако превключиш на родния си, русенски, език – какъв плод или зеленчук трудно ще те разберат, че искаш да си купиш в София?
Те ще разберат какви плодове и зеленчуци искам, но не знам какво ще правят, като ги поискам в пластичка.
Фото: Диляна Флорентин
Обичаш да пътуваш, не само за представления, по света. И все пак – коя е държавата или градът, в която/който изобщо не би ти стъпило крачето, извън предвидимите места като Северна Корея?
Аз в Северна Корея бих отишла. Много ми е интересно. Такова нещо мога да кажа само за място, на което вече съм била. Например Малмьо, Швеция — там е някаква страшна скука. Всичко е толкова подравнено и подредено, че събужда гамена в мен. Иска ми се да обърна кофа и да направя някаква беля.
Миналия месец играхте комедията „Премахни от приятели“ в родния ти град (най-скоро може да гледате постановката в София на 22 юни в Театър Артвент). Кога най-скоро си беше в Русе не по работа? И какво винаги правиш навън, когато си там?
Бях на среща по случай хикс години от завършването на класа ми в Немската гимназия. Возихме се на корабче. Иначе винаги, когато съм там, се виждам с останалите ми 5–6 приятели и задължително правя разходки по кея.
Шампион си в националните ученически състезания по джудо. Кой беше последният човек, на когото приложи някое наге-вадза?
Май подсечки съм показвала последно, но даже вече не помня на кого. Сега племенницата ми тренира джудо и ме подсещаш, че имам вече с кого да си припомня някои позабравени хватки.
А в каква ситуация ти е идвало да метнеш на пода колега на репетиция или на сцена например, но си се въздържала?
Да съм се въздържала? Аз трудно се ядосвам, но ядосам ли се, рядко успявам да се въздържа!
Фото: Диляна Флорентин
Най-интересният разговор по телефона, който си дочула от сцената в театъра?
Едни родители говориха с детето си по FaceTime. Обясниха му къде са, какво гледат, кога трябва да си ляга...
Както си и много общителна, сигурно имаш нужда понякога и да „изчезваш“. Как най-добре презареждаш сама?
Аз съм интроверт, който за кратко доста убедително симулира екстроверт. Но имам нужда да изчезвам не понякога, а почти постоянно. Презареждам, когато остана насаме с бръмбарите в главата си и си правим, каквото ни се прави – понякога пишем разни неща, понякога ходим в планината, понякога си четем или слушаме тъпи песни в колата.
Партнирала си с великана Тодор Колев в сериала „Сутрешен блок“. Ако имаш силата да върнеш за кратко някой от гигантските български актьори, за една последна роля заедно с теб, кого би възкресила?
Това беше огромна чест и привилегия. Тодор Колев и „Как ще ги стигнем...“ беше първото шоу, което гледах в Русе – на раменете на един приятел. То ме запали да започна да ходя на театър. И какъв късмет на заровете е по-късно да го срещна като партньор. Може би точно защото съм имала тази чест, хипотетично сега бих избрала Стефан Данаилов.
По време на репетиция
Фото: Стан Петрунов
Ако трябва да препоръчаш само едно представление от актуалния ви репертоар на човек, който никога не е ходил на театър – с цел да разпалиш интереса му към това изкуство – кое би било то?
Ако човекът иска безапелационна комедия, бих препоръчала „Горката Франция“. Ако търси съвременна градска женска комедия – „Код Жълто“. Но ако трябва да избера едно най-универсално представление, това е „Чамкория“ – заради брилянтния Захари Бахаров, прекрасния текст на Милен Русков и режисурата на Явор Гърдев. Това е спектакъл и за начинаещи, и за напреднали. А ти каза само едно...
Кое е твърдението за себе си, което си срещала в медии или директно от хора, което е най-далеч от истината?
Че съм висока... Но ако трябва да отговоря сериозно, нормалните медии и хора не правят предположения, а задават въпроси. Тези, които не подхождат така, никога няма да са близо до истината.
През септември имаш рожден ден. Кой искаш да ти изпее Happy Birthday тогава?
Важното е да ти го пеят хора, които те обичат, ако ще и фалшиво.
Какво щеше да правиш с това време, ако не ни беше давала интервю?
Щях да съм си стегнала багажа за Мароко.
