България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е благодетелят от Копривщица - Ненчо Палавеев, чиято заветна дума е: „Всичко ще остане на ползу роду“.
Биографични данни
Рождената дата на Ненчо Палавеев не е точно установена - той е роден през 50-те години на XIX в. в Копривщица в семейството на Неша и Дончо Палавееви, които имат общо 5 деца. Баща му Дончо успява да намери доходоносен пазар за абите и ямурлуците, предпочитани от строителите на Суецкия канал, за да се топлят в студените нощи.
След като завършва началното си образование в Копривщица, Ненчо получава покана от Петко Каравелов да продължи обучението си в Русия. Палавеев тръгва заедно със свои съграждани за Русия, но стигайки до Карлово, се разколебава и се връща у дома.
Семейството му отива на поклонение в Йерусалим през зимата на 1869 г. и Ненчо става хаджия. През 1873 г. той заминава при баща си в Кайро и става негов помощник. Там учи в гръцко училище. Отваря сладкарница на пристанището в Александрия, а по-късно започва да се занимава с търговия с кашкавал и деликатеси. След Освобождението заминава за Цариград и започва собствен бизнес. След завръщането на баща си в България, Ненчо поема изцяло дейността му в Кайро и Александрия и дълги години не се завръща в родината.
Ненчо започва да търгува c индиго и слонова кост в Индия. Занимава се с търговия на коприна, персийски килими, кехлибар, седеф и икони в Йерусалим. Палавеев придобива акции от Суецкия канал. Той инвестира и в недвижимо имущество - купува имоти около Кайро и четири конюшни в Александрия. Купува облигации от Египетската земеделска банка и от Египетската национална банка.
Още: Дипломатът, завещал на България 3 тира със скъпоценности и имоти в Швейцария
През 1914 г. приема руско гражданство по примера на много богати българи, за да може да пътува свободно по света. Благодарение на това пътува в Европа, Азия и Африка. Отваря магазин за английски стоки в Африка.
Огромните дарения
Палевеев е един от най-големите дарители в историята на България. Завръща се в родината окончателно през 1925 г. С богатството, което е натрупал, той помага на бедни ученици, многодетни семейства, сираци, вдовици и инвалиди от войните. Дарява големи суми на различни организации, манастири, както и за строежа на Пловдивската духовна семинария. Сградата на началното училище в с. Айваджик (днешно Дюлево, Панагюрско) е довършена с негови средства. Построяването на читалището в Копривщица, което носи неговото име – „Х. Ненчо Д. Палавеев“, също е построено с негови средства. Благодетелят дарява 1,2 млн. лв. за библиотека и театрален салон, както и около 100 000 лева за ремонт на училището, което е завършил в родния си град. Паметникът на Димчо Дебелянов, изработен от Иван Лазаров в родния му град, също е спонсориран от него. За ремонта на камбанарията на църквата „Св. Николай“ Палавеев дарява почти 1 млн. лв. Дарява и средства за храма „Успение на Пресвета Богородица“.
Палавеев прави дарения и за изграждането на водопроводната система, чешми и паметници на видни копривщенски личности, за построяването на Паметника-мавзолей в центъра на града (близо 1,5 млн. лв), за създаването на Полукласическата гимназия „Любен Каравелов“ и на пансиона към нея.
Още: Аристократът на сцената: Иконата на българското кино и театър, запомнен като синоним на класа
Завещанието
През 1933 г. Ненчо Палавеев, който няма деца и съпруга, съставя завещанието си. Уверявайки се в алчността на роднините си, той не им оставя нищо с изключение на къщата си в Ламбовската махала, която предава на племенника си Драгия Т. Драгийски, за чиято поддръжка е предвидена месечна издръжка от 1000 лв.
Състоянието, което той завещава на родината, възлиза на близо 40 млн. лева и около 450 кг злато.
Палавеев умира през 1936 г. в болницата на БЧК в София. Погребан е в семейната гробница в Копривщица.
Създадени са две фондации, които да управляват богатството му според неговата последна воля. Едната от тях управлява имотите му в София, Копривщица и конюшните в Александрия, ценни книжа от Египетската земеделска банка и от Националната банка на Египет.
Заради последиците от Втората световна война и смяната на властта в България, последната воля на Палавеев не е изпълнена. Сметките му в чужбина са запорирани. Единствено пансионът към гимназия „Любен Каравелов“ е изграден, но работи само 3 години по предназначение, след което става заведение за лечение на белодробни заболявания.
Още: Българинът, изобретил летателна машина, чийто архив остана изпепелен в пожари
