Весела Бабинова за „Пистолет в торнадо“: Държа на партньорите си на сцената

„Пистолет в торнадо“ е първият ти моноспектакъл. Как ти се хареса, отвори ли ти „апетит“ и за следващи?

Чувствам се добре, защото процесът беше страхотен. С Васил Дуев-Тайг (б.а. - режисьорът на „Пистолет в торнадо“) сме приятели и колеги отдавна и репетициите се усетиха приятни и ползотворни едновременно. Установих със сигурност обаче, че съм отборен играч. Държа на партньорите си на сцената, с тях се чувствам по-сигурна и повече на място.

Още: Весела Бабинова: Щастлива съм, че пред мен постоянно се откриват нови възможности

Кой е твоят личен и най-страшен сблъсък с природно бедствие?

Нямам такъв все още. Надявам се да нямам и занапред. Единствено земетресението през 2012 г., което посред нощ ме свари в банята. Много се изплашихме, но то бързо утихна и не съм изпадала в някакви крайни състояния на паника.

Фотокредит: Стефан Щерев

Още: Евелин Костова: Човек се чувства най-красив, когато всичко му е наред

А най-плашещото „социално“ бедствие, което те е връхлитало?

Това, че „благодарение” на социалните мрежи, всеки си мисли, че има право да говори, каквото му се ще. Неграмотността, неосведомеността, липсата на деликатност у хората за мен са един вид такова бедствие. То също не бива да се подценява.

Анджела, героинята ти, е застрахователен агент и то доста запалена по работата си. Но и доста забавно, с много ирония коментира тази, а и почти всички други теми. Кое нейно лафче вече използваш в ежедневието си?

Още: Ирина Флорин: Имам изключителни фенове и това е страхотна благодат

Хммм. Може би използвам „Бърза вметка, бърза вметка”. Защото тя го казва, когато на отсрещния не му е интересна темата, но тя пък много иска да си каже. Та и аз, като искам да си се изкажа го използвам, въпреки че знам, че само на мен ми е интересно.

Човекът Весела симпатизира ли на героинята си Анджела? Ако Анджела беше реален човек, в какви взаимоотношения щяхте да сте?

Може би нямаше да сме най-близки на света, но като се видим, щяхме много да се смеем заедно. Аз имам такива приятели: не ги виждам често, не се чуваме всеки ден, но винаги сякаш до вчера сме били заедно и няма чувство на неудобство.

Още: Анна Цолова: С неинформиран човек, обстрелван от пропаганда, няма как да водиш спор

Имаш ли свои хитрости, подходи, които ти помагат да се справяш по-лесно с един такъв, доста сериозен като трудност, поне отстрани погледнато, моноспектакъл?

Нямам никакви хитрости и в това е проблемът. Като на пружина съм.

Като си сама на сцената и няма как да разчиташ на колеги да ти подадат реплика, няма и суфльор – случи ли се в предните три изигравания на постановката да забравиш или объркаш текста, как се измъкваш?

Измъкваш се, като мислиш бързо. Случи ми се, разбира се да се оплета, но, все пак, аз знам за какво говоря и гледам бързо да се наместя обратно, дори да знам, че ще се лиша от 1-2 изречения. Идеята е да не се паникьосваш, после всичко си идва на мястото, стига да си концентриран, което също не е най-лесното за мен в това представление.

Още: Радослав Бимбалов: Днешна България има нужда от хора, които искат да живеят заедно

Много ли пъти вече ти зададоха един от най-глупавите, както си посочвала преди, въпроси - „Как го учиш тоя текст?“?

Много пъти, да. Само че този път и аз си го зададох.

Хах, хубаво! Това, че героинята ти запецва, държи се объркано, притеснено, на моменти леко истерично – помага ли ти, ако се случи да объркаш някоя реплика, да замажеш положението именно с нейния типаж и поведение?

Помага, да. Помогна ми вече няколко пъти.

Още: Александър Кадиев: Страх ме е, но не съм истерясал

Изненада! Тук прекъсваме разговора ни с Весела, за бърз диалог с Луиза Григорова – Макариев, продуцент на моноспектакъла:

„Пистолет в торнадо“ е втора постановка за теб и Александър Сано като продуцентски екип след успеха на пиесата „Отблизо“, където и двамата имате водещи роли. Сигурно сте замислили и трета, и четвърта... Какво предстои – би ли ни го издала чрез посочване на три несвързани думи, всяка от които обаче е свързана по някакъв начин с новото нещо?

Факт е, че продуцирането на театър се оказа много по-вълнуващо преживяване, отколкото и двамата със Саното очаквахме, което ни вдъхнови да продължим с още и още, съответно ДА, ще има нови заглавия в репертоара на „Break a leg”. Ако трябва да кажа три думи за това, което предстои, те ще бъдат: хумор, действие, мисъл.

Още: Актрисата Весела Бабинова: От това да се срамуваш може да научиш много

Фотокредит: Стефан Щерев

Кое е най-неочакваното, с което е трябвало да се справиш като продуцент?

Има много изненади по пътя и това е от една страна голям стрес, от друга – те държи в постоянна кондиция. Може би не очаквах да има толкова много документална работа.

И в съвсем битов и гастрономически план: конкретно, на коя храна отдели най-голямо внимание по празниците?

На тези празници не се ограничавах от нищо. Имах нужда да си почина качествено. Позволих си да се отпусна, а сега отново се връщам към повече движение и здравословно хранене.

Благодарности на Луиза! И отново към Весела:

Със съпруга ти Владимир Зомбори си помагате и с критика, и с похвали. Би ли споделила нещо конкретно, което той ти посочи досега за „Пистолет в торнадо“?

Говорили сме много и ме е съветвал доста, но е било по-скоро за дребни, конкретни неща, които не помня в момента. Подкрепата му ми е много важна и това, че ме гледа и след това коментира безпристрастно, е много важно за мен.

Най-необичайната реакция към постановката, на която си станала свидетел или за която са ти разказали?

Една моя много близка приятелка, която беше много развълнувана след това, почти не можа да ми обясни защо, заради напъващите я сълзи през цялото време. Тя не е от най-емоционалните хора. След постановка никога не я бях виждала така ангажирана. Това значеше много за мен.

Фотокредит: Стефан Щерев

Докато си на сцената, особено в такъв моноспектакъл, забелязваш ли публиката, отчиташ ли реакциите ѝ, или се потапяш напълно в играта и не обръщаш никакво внимание какво става отпред?

Няма как да не обръщам внимание. Публиката в случая е моят партньор.

По време на играта си трябва да следиш и къде си застанала спрямо камерата на телефона, защото е от значение как ще се виждаш на екрана, който е на сцената. Това разсейва ли те и горе-долу в каква степен успяваш правилно да прецениш къде да стоиш на сцената?

Не ме разсейва, но понякога си казвам, че и да не е добре разположено, ще го преживеем. Гледам повече да се концентрирам в това, което аз имам да свърша.

Фотокредит: Стефан Щерев

Има ли нещо в точно това представление, извън обичайното - играта, таймингът, текстът, което е предизвикателството за теб в него?

Всичко е предизвикателство за мен тук. Най-вече това, че съм сама на сцената и че на моменти мисълта на Анджела изобщо не е последователна, а скача от едно в друго.

Сигурно е много изцеждащо изпълнението на един такъв моноспектакъл? С какво би сравнила умората си след това - физическа и психическа? Тренировка по бокс плюс седмица учене за матура? Или пък, напротив – зарежда те и си като след няколко кафета?

Изморявам се заради адреналина и притеснението преди това. Чувството е като след дълга тренировка, прекалено дълга, да.

Фотокредит: Стефан Щерев

Как разпускаш и презареждаш после?

Дълго и протяжно, но няма да изпадам в подробности.

Последната пиеса, която посети като зрител?

„Хайде да се трепаме” на Теди Москов в МГТ „Зад канала”.

Преди няколко години, в друго наше интервю на въпроса „Има ли актьор, с когото би искала да имаш обща сцена?“ беше отговорила „Мадс Микелсен“ с пояснението „Драматична сцена, някакъв трилър – да разследваме нещо заедно“. Още ли би бил такъв отговорът ти?

Все още би бил такъв, да.

С какво преяде по празниците?

С хляб. След като отслабнах, време е да покажа, че съм способна и на обратното.

Фотокредит: Стефан Щерев

Интервю на Милен Антиохов