Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Гърци и македонци: Какво ги свързва, какво ги разделя

02 май 2018, 09:47 часа • 3822 прочитания

Всички искат Гърция и Македония вече да се разберат за името. Но никой не отстъпва. Спорът е политизиран и най-вече идеологически. Забравя се например това, че гърците и македонците са си повече близки, отколкото чужди.

На срещата на правителствените ръководители от страните на Западните Балкани в Скопие миналата седмица присъства и председателят на Съвета на Европа Доналд Туск. В контекста на обтегнатите отношения с Русия, страните от бивша Югославия стават все по-интересни за Брюксел. Става дума за приобщаването на тези страни към Запада и за стабилността на региона. Спомените за Студената война се смесват със силната обвързаност на Балканите с втората голяма трудна тема за ЕС - Турция.

Доналд Туск похвали страната-домакин Македония за това, че след избора на новия премиер Зоран Заев полага усилия за решаване на дълготрайния конфликт с южната си съседка Гърция. За Скопие залогът е голям - страната се надява на членство в ЕС и НАТО, което може да даде така желания тласък на икономическия растеж. Но полза от това може да има и ЕС, който иска да спечели на своя страна бившите социалистически страни от региона, ухажвани силно и от Москва. Гърция пък блокира членството на Македония в ЕС и НАТО заради неразрешения спор за името на Македония.

Повече прилики отколкото различия

Гръцкият професор по антропология Йоанис Манос казва, че много гърци възприемат сюжета с името като присвояване на гръцката култура и история от македонските националисти, имащи териториални претенции към днешна Гърция. Според него спорът в медиите почива преди всичко на идеологическа основа и не се обръща никакво внимание на нещата, които свързват двата народа в културно и историческо отношение. И точно в тези прилики се крие огромен потенциал за разрешаването на конфликта.

"Нашият опит показва, че много повече неща ни свързват, отколкото ни разделят. И ако ние се фокусираме върху приликите, можем по-лесно да преодолеем проблемите, пречещи на намирането на решение на конфликта", казва антропологът.

Македонците искат стабилност

Изглежда обаче, че малцина се интересуват от това. И Йоанис Манос не вярва, че спорът за името може да бъде разрешен до края на годината. Има твърде много препятствия и пред двете страни, които затрудняват намирането на приемлив компромис. Последните анкети потвърждават това: 63 процента от македонците искат скорошно решаване на спора, а 61 процента от гърците отхвърлят категорично използването на името "Македония".

"Те нямат никакво право да се наричат с това име или да използват производни, като например Нова или Северна Македония", възмущава се един 27-годишен фризьор от Солун. "Все ми е едно дали трябва да променяме името си или не", казва пък един 42-годишен шофьор на такси от Скопие. Много по-важно за него е бъдещото членство на страната в ЕС да подобри положението на трудовия пазар, и семейството му да има бъдеще.

Проблемът е политически

Професорът по антропология в скопския университет Люпчо Ристески смята, че са политически препятствията пред сближаването - не само между гърците и македонците, но и между всички балкански страни. Антропологията е трън в очите на политиците, казва той: "Нашата наука не случайно бива маргинализирана в балканските общества. Дори по държавната македонска телевизия отправиха съвет към младите да не следват антропология. Ние изследваме възникването на идентичностите и сме особено критични, когато правителствата използват този процес на развитие за своя полза", казва той.

Затова не е чудно, че антропологичните познания за културните прилики между двете страни почти не намират място в дебата. А именно тези общи неща могат да внесат раздвижване в зациклилия спор за името.

Източник: Дойче веле

Десислава Любомирова
Десислава Любомирова Отговорен редактор
Новините днес