Инфлацията не се причинява от самата смяна на валутата, а от реални фактори като военни конфликти с непосредствено влияние върху страната, производствени разходи, търсене, енергийни цени и икономическа политика, а въвеждането на еврото е само номинална промяна. Това се подчертава в анализ на Фискалния съвет, свързан с въвеждането на еврото и нивата на инфлация у нас и в други страни, наскоро приели еврото.
"Няма увеличаване на паричното предлагане"
"Цените и доходите се преизчислиха по фиксирания курс и това не доведе до увеличаване на паричното предлагане, още повече че и страната ни беше в паричен съвет (валутен борд )", посочват от съвета.
Още: "За последно": Финална седмица плащаме и в лева
Опитът на държавите от еврозоната показва само минимален еднократен ефект, а усещането за общо увеличение на цените (инфлация) често е по-скоро психологическо, а не реално, се казва още в анализа.
От Фискалния съвет дават примери с други държави, които показват:
- Преди въвеждане на еврото се наблюдава се умерено до силно повишаване на инфлацията - силно в Естония, отрицателно до умерено в Латвия и умерено в Словения, Словакия и Хърватия.
Още: БНБ обяви какъв процент от левовете са изтеглени от обращение
- Първата година след въвеждането инфлацията се е повишила в 3 държави - Словения (+1.3 п.п.), Естония (+2.4 п.п.) и Латвия (+0.7 п.п.). В 3 държави инфлацията е намаляла - Словакия (-3.0 п.п.), Литва (-0.9 п.п.) и Хърватия (-2.1 п.п.).
- През втората и третата година след въвеждането има стабилизация и възстановяване на умерените нива във всичките 6 държави. Въпреки завишените нива в Хърватия, данните показват реално по-ниска инфлация от периода непосредствено преди приемане на еврото.
