Парламентът одобри на първо четене промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се въвежда т.нар. мултифондов модел при втория пенсионен стълб. Законопроектът беше приет със 103 гласа "за". Против гласуваха "Възраждане", БСП и "Величие", а МЕЧ и ИТН се въздържаха.
Проектът предвижда всеки универсален пенсионен фонд да бъде разделен на три подфонда - динамичен, балансиран и консервативен.
Промените
В динамичния подфонд служебно ще бъдат включвани всички осигурени до 50-годишна възраст, освен ако изрично не заявят желание за по-консервативна опция. След навършване на 50 години те ще преминават към балансиран подфонд, който следва досегашната инвестиционна политика и позволява до 55% от активите да се инвестират в акции. Три години преди пенсиониране всички ще бъдат прехвърляни в консервативен подфонд, където делът на акциите ще бъде ограничен до 25%. Само за тази група няма да има възможност за избор на различен подфонд. Още: Пенсионната реформа влиза в НС: Какво се променя?
Законопроектът предвижда и промени в таксите. Таксата върху всяка осигурителна вноска, която в момента е 4%, ще бъде поетапно намалявана - до 3,75% през 2026 г., 3,59% през 2027 г. и до 2,10% през 2032 г. За сметка на това ще се увеличава таксата върху реализираната доходност, като размерът ѝ ще зависи от подфонда. При балансираните фондове таксата върху годишната доходност ще се повиши от 1% на 3,25%, а при динамичните ще достигне 6% от доходността, начислявана върху нетните активи. Остава изискването частните фондове да гарантират поне брутната стойност на внесените осигурителни вноски.
Дебатите
Заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев заяви, че мултифондовият модел ще даде възможност на осигурените сами да избират инвестиционния профил на средствата си, като същевременно ще се намалят таксите. Той напомни и за инициативите на Европейската комисия за подобряване на допълнителните пенсионни схеми в ЕС. Още: КТ "Подкрепа" против пенсионните мултифондове: Рискът ще е за вас, печалбата - за тях
От "Възраждане" разкритикуваха проекта. Александър Койчев посочи, че рискът остава за осигурените лица и че 4,6 млн. българи и около 30 млрд. лева активи ще бъдат засегнати от реформата. Според него липсва достатъчна информационна кампания, а мултифондовете не решават основния проблем на системата.
В подкрепа на промените Даниел Лорер от ПП-ДБ заяви, че чрез избора между различни инвестиционни профили осигурените ще могат да влияят върху размера на бъдещата си пенсия. Той даде примери с държави като Швеция, Полша и САЩ, където подобен модел е довел до по-висока доходност и по-големи натрупвания. Според него активното инвестиране ще има положителен ефект и за икономиката чрез участие на пенсионните фондове в инфраструктурни проекти.
Хасан Адемов от АПС припомни, че дискусията за мултифондовете продължава повече от десетилетие и даде пример с Хърватия, където реформата е донесла значителна допълнителна доходност. Той подчерта и че законопроектът предвижда повишаване на капиталовата адекватност на пенсионно-осигурителните дружества.
Елисавета Белобрадова от ПП-ДБ заяви, че реформата укрепва втория стълб и изисква строг контрол от страна на регулаторите, за да се предотвратят евентуални злоупотреби. Още: Уточнение за пенсионната реформа: За разлика от първата, втората пенсия не "изгаря" при смърт
БСП изрази сериозни резерви, като предупреди, че пенсионната система не бива да се превръща в инвестиционен експеримент. Според Нина Димитрова автоматичното включване на хората под 50 години в динамичния подфонд ги излага на по-висок риск, а таксите върху доходността могат да натоварят осигурените лица.
От "Величие" също разкритикуваха промените, като призоваха за по-задълбочен анализ на управлението на пенсионните фондове преди подобна реформа.
Срокът за предложения между първо и второ четене беше съкратен на три дни по предложение на председателя на социалната комисия Деница Сачева от ГЕРБ. Тя аргументира решението с това, че по законопроекта се работи от две години и че реформата не може да бъде отлагана заради демографската ситуация. По думите ѝ законът засяга близо 5 млн. граждани и около 15 млрд. лева активи във втория пенсионен стълб.
