"Окачените бутонки" е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Висшата лига е била спортният дом за някои от най-великите футболисти на всички времена. Толкова много легенди са минали през най-високото ниво на английския футбол и още толкова много са спечелвали по няколко трофея по време на престоя си на Острова. Някои играчи обаче не се славят с титлите, които са печелили или пък с головете, които са вкарвали. Има такива, чиято индивидуална игра е означавала много за по-малки отбори и е носила същото щастие, което изпитват привържениците на по-големи клубове, когато спечелят купа. Такъв беше именно Джей-Джей Окоча.
Скромното начало в Нигерия
Августин Азука Окоча е роден в нигерийския град Енугу през 1973 година и от ранна възраст наследява прякора „Джей-Джей“ от по-големия си брат Емануел, който не постига същия успех във футбола. Двамата се научават да играят спорта не с истинска топка, а с „каквото и да е кръгло нещо, което успявали да намерят“. През 1990 година се присъединява към местния отбор Рейнджърс, а невероятните му представяния веднага се забелязват. Година по-късно отпътува за почивка в Германия, а докато е там пожелава да се включи към тренировката на Борусия Нойнкирхен, защото негов приятел е в състава. Треньорът на клуба е впечатлен от страхотните умения на 17-годишния талант и му предлага договор.
Младокът си спечели място в европейски отбор
За една година с отбора Окоча впечатлява достатъчно, за да си спечели трансфер в Айнтрахт Франкфурт, който се състезава в Бундеслигата – най-висшето ниво на немския футбол. Там нигериецът сформира страхотен тандем с добре познати футболисти като Тони Йебоа и Томас Дол. За 4 години с „орлите“ играчът вкарва 25 гола, а един от тях е особено значим. Става дума за попадението му срещу Карлсруе, а за да се стигне до него защитата на отбора бива тотално надиграна от индивидуалността на младата звезда. Джей-Джей получава топката в перфектния момент за директен изстрел, но той решава да направи няколко финта преди това. Той накарва великия Оливър Кан да скочи във въздуха напразно няколко пъти, докато трима защитници не са достатъчни, за да елиминират опасността. Ударът влиза във вратата и положението е определено като „Гол на сезона“ от няколко спортни издания.
Силните години в Турция и Франция
След престоя си в Германия вече 23-годишният Окоча преминава в турския Фенербахче, където се превръща в истинска легенда. Нигериецът се разписва 33 пъти, като голяма част от тях са от преки свободни удари. Това умение на футболиста, комбинирано със страхотния му дрибъл, го превръща в един от най-желаните играчи в Европа. Турция му дава гражданство, а той носи името Мухамет Явуз, докато играе там.
През 1998 година Пари Сен Жермен успява да се сдобие с услугите му, а парижани заплащат 14 милиона паунда за тях. В съблекалнята на отбора Окоча се запознава с младия Роналдиньо, който по-късно споделя, че се е учил от импровизиращия стил на нигерийския футболист. За 4 години във Франция Джей-Джей вкарва 20 гола.
Любимецът на Болтън, който създаде велики моменти за привържениците на отбора
През 2002 година Окоча прави трансфер във Висшата лига, но не в някой от големите отбори, борещи се за титлата. Той се присъединява към Болтън Уондърърс, където се превръща в любимец на „белите“. Привържениците на клуба пеят името му, а една фраза се помни до ден днешен: „Джей-Джей – толкова добър, че са го кръстили два пъти“. Неговите представяния помагат на отбора да избегне изпадане през първия му сезон. В следващата кампания нигериецът е избран за капитан на отбора и го извежда до финала на Купата на лигата през 2004 година, където губи от Мидълзбро с резултат 1:2.
Последни години в спорта и живот след него
След като напусна Болтън през 2006 година Окоча прекара кратки предстои в Катар СК и Хъл Сити. Въпреки че финалните години на нигериеца като професионален футболист бяха тихи, репутацията му като култов играч вече беше осигурена.
Окоча окачи своите бутонки през 2008-а, но той не се отдалечи от „великата игра“. Той работи като футболен говорител за различни спортни медии в Африка, а през 2015 година изразява желанието си да стане президент на Футболната федерация на Нигерия.
„Толкова добър, че са го кръстили два пъти!“
Кариерата на Джей-Джей Окоча не трябва да бъде разглеждана заради статистиката му. Всъщност тя не е нищо толкова особено – 102 гола и 60 асистенции в 496 мача. Неговата игра обаче никога не е била фокусирана върху числата. Футболът на нигериеца целеше креативност, да смая зрителя и да изобличи противниковата защита. Велики личности са свидетелствали за класата му – Роналдиньо го описва като ментор, а Пеле го включва в списъка си с 125-те „най-велики живи футболисти“ през 2004-а. Нигерия го смята за герой, а феновете на Болтън го определят за най-добрия играч в историята на клуба.
Автор: Ростислав Димитров
ОЩЕ от "Окачените бутонки": „Убиецът на френския футбол“, който беше звезда не само на футболния терен, а и извън него
