Есента е идеалното време да се погрижите за лозето си преди зимата. Варуването е една от най-важните процедури за поддръжка, която подобрява качеството на бъдещите реколти. Научете най-важните препоръки за есенната процедура – от анализ на почвата, през подходящото време, до техниката – и научете как да варувате лозята: с тебешир, доломит или може би базалтово брашно.
Какви са ползите от варуването на лозе?
Варуването на почвата в лозето е важно за поддържане на здравето и подобряване на производителността на лозята. Основната цел на това третиране е да се коригира pH на почвата или по-точно да се неутрализира нейната киселинност. Правилното pH на почвата насърчава по-доброто усвояване на хранителните вещества от растението. Неутрализирането на киселинността също така намалява токсичността на алуминия, който инхибира развитието на корените в киселинни почви.
Освен това, калцият създава бучки, които подобряват пропускливостта на почвата и задържането на вода. По-добрата структура също така насърчава развитието на кореновата система и подобрява достъпа ѝ до въздух и вода. Варуването също така стимулира растежа на почвените микроорганизми. Подобряването на биологичната активност насърчава естествената устойчивост на лозите към болести и вредители, както и към неблагоприятни фактори на околната среда, като например силни студове.
Варуването на почвата в лозето подобрява условията за отглеждане на лозите. Следователно, тази обработка допринася за по-бърз растеж и добро здраве на растенията, както и за по-високи и по-здравословни добиви, с по-малко използване на минерални и органични торове. Интересното е, че варуването също така намалява усвояването на тежки метали от растенията.
Ключови препоръки за есенно варуване на лозето
Още: Кои сортове грозде не е хубаво да се пръскат?
Есенното варуване на лозето изисква прецизен анализ на почвата, а самата процедура трябва да се извърши в подходящото време и с правилната техника на торене:
1. Анализ на почвата
Основата за правилно варуване е химичният анализ на почвата – определяне на нейното pH (може да се направи с помощта на измервател на киселинност) и агрономическата категория (лека, средна или тежка почва). Само въз основа на тези резултати може да се определи необходимостта от варуване и подходящата дозировка. Препоръчително е да се извършва анализ на варуването на всеки 1-2 години след прибиране на реколтата, за да се следят промените в pH на почвата и да се управлява ефективно. Оптималното pH на почвата за лозите е приблизително 6,5-7,2.
2. Време за варуване
Есенното варуване е най-добре да се извършва от края на октомври до средата на ноември. Важно е да се подчертае, че процесът на неутрализация на киселинността е бавен и изисква достъп до вода. Варта, внесена в почвата в края на сезона, е ефективна през дъждовните и влажни есенни и зимни периоди. Това време позволява равномерно и дълбоко обезкисляване на почвата (до 25-30 см от горния почвен слой).
3. Техника на варуване
Процедурата включва равномерно разпределяне на вар по повърхността и старателното ѝ смесване с почвата. Не се препоръчва комбинирането на варуване с други органични или минерални торове, като оборски тор, компост или фосфорни, сулфатни или калиеви торове – между тези обработки трябва да се поддържа интервал от поне един месец. Препоръчва се варуване – в зависимост от резултатите от почвения анализ, вида на почвата и интензивността на обработка – средно на всеки 2-4 години.
Още: Торене на лозето през есента: Направете го така и студът няма да съсипе лозята
Как да варуваме лозите?
Изборът на варов тор трябва да бъде съобразен с типа почва (лека, средна, тежка) и нуждите на растението, както и с желаните резултати: бърза реакция (оксидна вар), стабилно обезкисляване (вар, доломит) или обогатяване с микроелементи (базалтово брашно).
Леки почви
За песъчливи и добре дренирани почви се препоръчва използването на карбонатна вар, известна още като тебешир. Тази вар действа бавно и безопасно, предотвратявайки внезапно повишаване на pH до неблагоприятни стойности. Тя също така осигурява стабилно и дълготрайно обезкисляване, което е полезно за този тип по-деликатна почва. Бавно освобождаващият се доломит също работи добре; освен че повишава pH, той също така попълва магнезиевия дефицит.
Още: Кое е най-доброто време за есенно торене на лозето
Средни почви
Варешката и доломитът също работят добре за средно големи почви, т.е. такива с умерено уплътняване. Може да се използва и оксидна вар, известна още като негасена вар. Тя е по-реактивна и помага за по-бързо повишаване на pH на почвата, което може да бъде полезно в среди с по-висока киселинност. По-бързото действие обаче не винаги е предимство, тъй като може да повлияе неблагоприятно на почвената биология.
Тежки почви
Тежките почви с компактна структура и високо съдържание на глина реагират по-бавно на варуване, така че в този случай се препоръчва използването на по-бързо действащи форми, като негасена вар или гасена вар. Тази практика позволява по-ефективно и по-бързо подобряване на киселинността. Оксидната вар (негасена вар) обаче трябва да се смеси старателно с почвата поради лошата пропускливост на тези видове почви.
