Дискриминирани ли са от здравеопазването болните над 18 години?

Неправителствената организация "Общност Мостове" подават жалба до Комисията за защита от дискриминация, а д-р Антоанета Тончева, генетик в университетска детска болница в Германия, член на сдружението "Общност Мостове", обясни проблема в ефира на БНР.

"Управниците ни написаха Наредба 2 от март 2019 г. В самата наредба, която кореспондира пряко и със Закона за здравето, е записано, че по различен начин могат да имат достъп до лечение децата до 18-годишна възраст и пациентите над 18-годишна възраст", каза тя.

По думите ѝ когато хората са лекувани до 18 години по тази процедура, дали в болнична атмосфера или на домашно лечение, в момента, в който те станат пълнолетни, вече нямат право дори да кандидатстват по тази наредба за поемане на разноските за тяхното лечение. Още: Хванаха трима крадци на дарения за болни деца в Хасково

"В общия случай би трябвало да става преимуществено дума най-вече за скъпите терапии, които са непосилни за семействата сами да ги заплащат. Оказва се, че първо много по-голям процент от средствата - над 95% от тях, се харчат за лечение в България. Но не само за лечение, но и за импланти, генетични изследвания", обясни още д-р Тончева и допълни:

"Когато децата пораснат, изведнъж се превръщат във възрастни и всяка възможност за тяхната терапия, често дори няма алтернатива, те просто остават без нея и държавата абдикира".

Какво се случва с болните след навършване на 18 години?

Д-р Тончева разказа за Влади, който е с детска церебрална парализа и се нуждае от импланти и операция. "Болницата ще усвои клинична пътека за тази операция, но семейството трябва да събере над 70 хил. лв. за импланти", обясни тя.

Майката на момчето - Ирина Ганчовска пояснява, че походката на детето ѝ е променена, а заболяването е прогресиращо. Лечението е поставяне на импланти. Над 18 години всичко поема семейството, а не държавата. Затова е открита DMS кампания и благодарение на добри хора събират голяма сума. Ако не се направи операцията изхода е фатален, казва майката. „Над 18-годишна възраст тези болните деца завинаги си остават деца. Годините им порастват, но те си остават деца.“

По думите на д-р Тончева дискриминацията е както за редки, така и за чести заболявания, както и по възраст. Това е лишаване на пациента от достъп до лечение - това трябва да се промени, категорична е тя.