Когато гръцкият историк Херодот посетил Египет около 450 г. пр.н.е., той се възхищавал на необикновеното природно богатство на страната, като прочуто написал: „Египет е дар от Нил“. Неговите думи не биха могли да бъдат по-точни. Градове и селища процъфтявали по бреговете на тази велика река, която протича през плодородна долина. Без животоподдържащите води на Нил, Египет щеше да е нищо повече от пустиня. Във времената на фараоните Египет бил известен като Кемет, което означава „черна земя“ – препратка към тъмния, плодороден нанос, който реката отлагала всяка година при разлива си. Този естествен тор хранел земята и позволявал отглеждането на култури, поддържайки гъсто население и проспериращи градове. Разливът бил ежегодно лятно събитие, очаквано с нетърпение и дълбоко почитано. Количеството вода и хранителни вещества, оставени от реката, определяло успеха на годишната реколта и дали египтяните ще се хранят обилно или ще гладуват.
Понеже не разполагали с научно обяснение за явлението, древните египтяни се обърнали към митологията, за да го обяснят. Те приписвали покачването на реката на бог Хапи, чието ежегодно пристигане се празнувало като „идването на Хапи“. С течение на времето Хапи станал божественото олицетворение на плодородието на Нил и символ на изобилие, просперитет и самия живот.
Още: Разкриха тайната на пирамидите и какво е помогнало да бъдат построени
Хапи: Духът на Нил
Изображенията на Хапи отразявали неговата дълбока връзка с животоподдържащите сили на Нил. Той бил изобразяван с мъжки и женски черти: сплетена брада, изпъкнали гърди и закръглен корем, като последните две символизирали хранителност и изобилие. Кожата му често била синя или зелена, намеквайки за цветовете на водата и растителността около Нил. Хапи обикновено бил изобразяван коленичил, държащ поднос с предлагани дарове – плодове, зърно, риба и други дарове на реката. Понякога носел разчленен палмов клон, символ на времето и вечността, свързан също с бога Хех, олицетворяващ безкрайността. Най-отличителното било, че носел шапка, включваща хералдическите растения на Египет – лотус (или лилия) и папирус, символизиращи властта му над Горен и Долен Египет.
Двойствеността играела централна роля в древноегипетските вярвания, и Хапи олицетворявал този принцип. Често бил разделян на близнаци-божества: Хап-Мехт, богът на северния Нил, носещ папирус, свързан с Долен Египет и съпруг на кобрата богиня Уаджет; и Хап-Ресет на южния Нил, носещ лотус и асоцииран с Горен Египет и лешоядната богиня Некхбет. Хапи можел да бъде изобразяван и с две гъски или държащ два съда, символизиращи двата притока на реката и политическото единство на двете земи.
Като бог на разлива, Хапи властвал през сезона акхет, когато Нил преливал и разпръсквал даровете си по земята. Това ежегодно обновление е красиво уловено в „Химн за Хапи“, анонимен текст от Средното царство, който възхвалява благосклонната сила на бога: „Когато той се издига, земята ликува; тогава всеки стомах е доволен“.
Още: Нил или Амазонка - коя е най-дългата река в света
Бог без храм
Въпреки че е възхваляван като баща на боговете, няма доказателства, че Хапи е имал храм, посветен изключително на него. Вместо това той се почитал по свещени участъци от реката, особено там, където течението било бурно, като Гебел ел-Силсила, северно от Асуан. Там годишно се хвърляли дарове във водите. Но разливът не идвал без рискове. Прекалено силният разлив можел да унищожи села; слабото – да предизвика суша и глад. „Химнът за Хапи“ също посочва тези опасности: „Когато той закъснее, тогава носовете се запушват, всички остават сираци ... милион мъже загиват сред човечеството“.
Залогът бил висок и угаждането на Хапи било важна задача. Египетските царе често подчертавали ролята си в спечелването на благоволението му в текстове като „Учението на Аменемхет“, написано за сина на фараона: „Хапи ми даде чест на всяко поле, така че никой да не гладува през моите години, никой да не жадува там“.
Мистичният извор
Още: Откриха следи от "успоредна" на Древен Египет цивилизация
Древните египтяни вярвали, че обиталището на Хапи се намира в мистичния извор на Нил, смятан за скрит в Горен Египет. Древни текстове сочат, че реката извирала между две митични планини – Кер-Хапи (Пещерата на Хапи) и Му-Хапи (Водата на Хапи), близо до островите Фила и Елефантин.
През II в. сл. Хр. Птолемей, географ от римска Александрия, предположил, че източникът на Нил е далеч на юг, в две големи езера близо до Лунните планини, митичен масив, разположен в централна Африка. Тези езера, според него, захранвали Нил чрез серия от притоци. Макар картите на Птолемей да се основавали на слухове от търговци, пътешественици и други географи, той се доближил изненадващо близо до истината: Лунните планини вероятно съответстват на планината Рвенцори между днешна Уганда и Демократична република Конго, близо до езерата Едуард и Алберт. Всъщност Нил има множество източници, включително трите основни притока – Бял Нил, Син Нил и Атбара. Въпреки това идеите на Птолемей остават разпространени хилядолетия наред.
Друга широко разпространена вяра била, че Хапи обитава пещера близо до Първия водопад на Асуан, от която излива водите на Нун, първичния океан, предизвиквайки ежегодния разлив. Първият водопад е мястото, където водите на Нил излизат и преливат върху гранитни блокове, маркирайки естествената граница между Египет и Нубия. Легендарната пещера, понякога наричана Пещерата на Хапи, се смятала за разположена под или близо до остров Елефантин, място, дълго свързвано с божествения извор на реката.
Древни текстове и надписи описват пещерата като мистичен извор на разливите на Нил. Гладната стела, издялана на близкия остров Сехел по времето на Птолемей, гласи: „Това е домът на Хапи ... той носи разлива, скача и се съединява, както човек се съединява с жена“. В някои изображения Хапи излиза от пещерата, придружаван от крокодили и охраняван от змии – символи на божествена сила и хаос. Релеф от Вратата на Адриан в Храма на Изида показва Хапи в пещера, защитена от змия.
Фараони и силата на разлива
Поддържането на деликатния баланс на природата било отговорност на фараона, смятан за гарант на „маат“ – египетската концепция за космически ред, справедливост и хармония. Фараон Джосер, представен в Гладната стела, изразява дълбока тревога по време на седемгодишна суша.
По страните на много тронове, вместо обичайните династически богове Хорус и Сет, могат да се видят две фигури на Хапи, вдигащи растенията лотус и папирус. Това е мощен символ, отразяващ вярата, че просперитетът, балансът и трайното единство на Египет произтичат от силата и благоволението на бога Нил.
Източник: БГНЕС
