Учени от Великобритания и САЩ са разработили нов метод за оценка на еволюционните диаграми на видовете въз основа на геномни данни. Авторите са доказали, че съвременните групи бозайници са възникнали след измирането на динозаврите на границата на периода Креда и Палеоген. Резултатите от изследването са публикувани в изданието Nature.
Големите набори от геномни данни са от ключово значение за разбирането на еволюцията на видовете, но анализирането им отнема време и изисква големи изчислителни мощности. Изследователи от Лондонския университет "Кралица Мери", Университета в Бристол и Калифорнийския университет в Лос Анджелис са разработили изчислителен подход за бързо получаване на точно датирани филогеномни еволюционни модели, известни като времеви дървета.
Използвайки новия метод, авторите съставили най-подробната до днес хронологична схема на еволюцията на бозайниците на ниво видове и отговорили на стария въпрос: кога са възникнали съвременните групи от плацентни бозайници - преди или след кредо-палеогенското измиране, когато от лицето на Земята изчезнали всички нептичи динозаври.
Получените данни потвърждават, че предците на съвременните плацентни бозайници, включително такива групи като примати, гризачи, китоподобни, хищници и прилепи, са се появили след масовото измиране, случило се преди 66 милиона години, и никога в биологичната история не са се кръстосвали с динозаври.
"Чрез комбиниране на пълни геноми и информация за фосилите в анализа успяхме да получим точна времева скала на еволюцията. Съжителствали ли са съвременните групи бозайници с динозаврите? Сега имаме категоричен отговор - не, те са възникнали след масовото измиране", отбелязва Сандра Алварес-Каретеро, водещ автор на изследването.
"Хронологията на еволюцията на бозайниците е една от най-спорните теми в еволюционната биология - продължава Фил Донъхю от Университета в Бристол. - Предишните изследвания са поставяли първите плацентни дълбоко в периода Креда - ерата на динозаврите. През последните две десетилетия се обсъждат два сценария за диверсификация на бозайниците - преди и след кредо-палеогенското измиране. Нашите резултати дават отговор на този въпрос."
За да получат недвусмислен отговор, авторите анализирали генетични набори от данни от почти пет хиляди вида бозайници, включително 72 пълни генома, и също така разработили бърз байесов подход за анализ на голямо количество геномни последователности и отчитане на неопределеността в данните.
"Решихме изчислителните трудности, като разделихме анализа на етапи. Първо моделирахме самата времева рамка, използвайки 72 пълни генома, а след това наложихмее резултатите за останалите видове", обяснява същината на подхода още един автор на изследването - д-р Марио дос Рейс.
Учените се надяват, че с появата на нови геномни данни разработеният от тях метод ще позволи бързо да ги обработват и да получат нови интересни резултати за решаване на спорни еволюционни въпроси, заключава РИА Новости.
