Наполеон наистина ли е стрелял по пирамидите? Истината зад филма на Ридли Скот

Режисьорът Ридли Скот не е историк и вероятно иска да забавлява, а не да просветлява. Но проблемът с историческата истина е интересен, пише Ancient Origins.

Не е лесно да познаете „истинския“ Наполеон. Има разпознаваема негова версия – самоувереният генерал, любимецът на войските си, инстинктивният военен тактик, който може да работи дни наред, неговият строг и донякъде раздразнителен поглед. Но голяма част от това е продукт на исторически разкази, натрупани от труда на поколения художници, журналисти и мемоаристи – и разбира се, на самия Наполеон.

Немият филм на Абел Ганс „Наполеон“ (1927) например описва живота и кариерата на Наполеон до заминаването му като военен генерал за италианската кампания през 1796 г. В една сцена обилен зимен снеговалеж прекъсва часовете във военния колеж на Наполеон. Момчетата изтичват навън да играят и неизбежно започват да се замерят със снежни топки. Сцената изобразява много млад Наполеон, който се проявява като естествен командир, ръководейки битката сякаш на бойното поле.

И все пак достоверността на този момент се основава предимно на един-единствен разказ – мемоарите на един от приятелите на Наполеон от детството, Луи дьо Буриен, който е посещавал същото училище. По-късно авторът е служил при Наполеон, който го уволнява за присвояване през 1802 г.

Много години по-късно, през 1829 г., Дьо Буриен написва мемоари с надеждата да спечели от популярния апетит за автентични истории за великия генерал. Това, което си мислим, че знаем за „истинския“ Наполеон, често се филтрира през егоистични и едностранчиви разкази като този.

Ето фактите и легендите зад някои от основните сцени от новия биографичен филм на Ридли Скот за Наполеон.

Коронясал ли се е Наполеон сам?

Наполеон полага големи усилия, за да изгради образа си на добронамерен владетел и човек от народа, често използвайки таланта на художници, за да го постигне.

Известно е, че на Жак-Луи Давид е възложено да създаде серия от грандиозни картини, изобразяващи коронацията на Наполеон в катедралата „Нотр Дам“ в Париж през декември 1804 г. В най-известната виждаме Наполеон да поставя корона на главата на новата императрица Жозефин, докато папа Пий VII гледа неохотно.

Коронацията на Наполеон от Жак-Луи Давид. Jacques-Louis David / Public Domain

В един удивителен акт на високомерие Наполеон наистина е поставил корона на собствената си глава, въпреки че маслената картина го показва само в лаврови листа, за да обозначи неговите военни триумфи. Това, което филмът на Скот изобразява, е великолепието на маслените картини, които показват Наполеон и неговата императрица в най-ласкавата светлина, а не самата церемония по коронясването.

Връзката му с Жозефин

Жозефин дьо Боарне. Andrea Appiani / Public Domain

Няма съмнение, че Наполеон изпитва дълбока страст към Мари Роз Жозеф Таше дьо ла Пажери – известна като Жозефин дьо Боарне, – за която се жени през 1796 г., докато военната му кариера е във възход. И все пак нейното изобразяване във филма на Ридли Скот като млада съблазнителка вероятно говори повече за сексистко клише, отколкото за несъмнената самоувереност на Жозефин.

Жозефин е с шест години по-възрастна от Наполеон, разведена и майка на две малки деца, когато се срещат, и романтичните чувства на младия генерал изглеждат по-силни от нейните. Докато е в кампанията, той ѝ пише буквално всеки ден, понякога писалката му пробива пергамента – такава е силата на емоциите му. Но някои от тези писма до нея остават неотворени.

Разводът на императрица Жозефин през 1809 г. Henri Frédéric Schopin / Public Domain

Връзката им е колкото бурна, толкова и страстна и двамата имат няколко афери. И все пак, когато Наполеон иска развод през 1809 г. поради липса на наследник, той е изненадващо приятелски. Императрицата запазва императорската си титла до смъртта си през 1814 г. и ѝ е разрешено да продължи да живее в императорския замък Шато дьо Малмезон.

Замъкът Шато дьо Малмезон. Pedro Faber / CC BY-SA 4.0

Присъствал ли е Наполеон при екзекуцията на Мария-Антоанета?

Есента на 1793 г. е особено натоварена за Наполеон предвид нарастващата му роля в обсадата на Тулон. Федералистките бунтовници са предали френския флот на британския адмирал Самюел Худ и младият артилерийски офицер командва операцията, която в крайна сметка го завзема обратно.

Следователно е много малко вероятно той да се осмели да отиде в Париж през октомври, за да бъде сред тълпата, която става свидетел на екзекуцията на кралица Мария-Антоанета.

В писмо до по-големия си брат Джозеф обаче Наполеон твърди, че е бил свидетел на щурма на двореца Тюйлери от гневна тълпа републиканци през юни 1792 г. Това го отвращава.

Наистина ли е стрелял по пирамидите?

Наполеон започва египетската си кампания през 1798 г. Културното наследство на кампанията може да се види в египтологичната секция на Лувъра. Но това е и сцена на жестокости.

Antoine-Jean Gros / Public Domain

В един момент няколко хиляди османски войници са застреляни или прогонени в морето по заповед на Наполеон, вместо да бъдат взети в плен. Не е нужно Наполеон да нарежда на хората си да стрелят по пирамидите, както прави биографичният филм на Ридли Скот, за да предаде безчувственото му пренебрежение към живота.

Слухът гласи, че той е наредил собствените си поразени от чума войски да бъдат отровени в град Яфа, което окончателно опетнява репутацията на Наполеон в началото на XIX век. И остава, без значение колко брилянтен е отговорът на художника Антоан-Жан Гро, на когото Наполеон възлага през 1804 г. да нарисува различна история.

Бонапарт посещава жертвите на чумата в Яфа. Baron Antoine-Jean Gros / Public Domain

Филмът на Ридли Скот не представя толкова миналото, колкото носи версии на легендите и изображенията на Наполеон, които са го създали още приживе, а много от тях са дело на собствената му ръка.

Тази статия първоначално е публикувана със заглавието „Наистина ли Наполеон е стрелял по пирамидите? Историк обяснява истината зад легендите на биографичния филм за Ридли Скот“ в The Conversation и е публикувана под лиценз Creative Commons.