Как дишането влияе на паметта ни

Това е така, защото ритъмът на дишане влияе на електрическата активност на главния мозък. А този ритъм, от своя страна, зависи от множество емоционални и когнитивните фактори, като стрес, тревоги и нови неща в ситуациите.

Религиите са възникнали заради бактерии?

Религиите вероятно са възникнали благодарение на съществуването на особени популации от бактерии в микрофлората ни, които „препро...

Прочети повече

Американски биолози провели изследване с участието на 60 здрави доброволци. В първия експеримент на тях им били показвани снимки на лица, изразяващи страх или учудване, и били помолени, колкото се може по-бързо да отгатнат вида емоция, която виждат. В същото време било наблюдавано дишането на доброволците.

Оказало се, че когато хората гледат снимките при вдишване те определяли състоянието страх по-бързо, в сравнение със случаите, когато виждали снимката по време на издишване. При снимките, изобразяващи учудени лица, този ефект не се наблюдавал. Интересното е, че зависимостта е забелязана при дишане през носа, но не и при дишане през устата.

По време на втория експеримент учените оценявали работата на паметта на доброволците. На тях били показвани изображения на различни обекти и били помолени да ги запомнят, след което трябвало да изберат правилно, вече видените изображения от втора серия картинки.

В този експеримент се оказало, че запомнянето ставало по-добре при вдишване, както през носа, така и през устата, но ефектът бил по-добър при вдишване през носа.

Ето защо възрастните смятат младите за неморални

Руски учени от Института по психология към Руската академия на науките (РАН) са установили как възрастта и културата на човек влияят на...

Прочети повече

При формирането и възприятието на емоции ключова роля играе амигдалата (има отношение към поведенческите модели при задоволство, страх и сексуално привличане), докато при процеса на запомняне – хипокампа (има отношение към сформирането на дълготрайната памет и моделите на възприятие). Тези две структури се отнасят към лимбичната система на мозъка. По този начин учените косвено доказват хипотезата, според която дишането влияе на активността на лимбичната система.

Според учените учестеното дишане в опасна или нова ситуация, освен с насищането на кръвта с кислород, повишава и активността на лимбичната система за сметка на увеличаването на вдишванията и вероятно това позволява по-добре да се разпознават емоциите и да се активизира паметта, пише N+1.