Един от най-известните паметници на Древен Египет е Великият сфинкс в Гиза. Той е висок 20 метра и дълъг 73 метра. Възрастта на тази монументална структура е 4500 години.
Мистерията с носа на Големия сфинкс в Гиза
Историците смятат, че Великият сфинкс е построен по заповед на фараон Хефрен между 2603 и 2578 г. пр.н.е. Според древни текстове бащата на Хефрен, фараон Хеопс, е построил Великата пирамида. Хефрен от своя страна построява своя собствена пирамида (малко по-малка) и сложен архитектурен комплекс, част от който става Великият сфинкс.
Следи от червени, жълти и сини пигменти показват, че Сфинксът някога е бил ярко боядисан. Първоначално издълбан от масивна скала, Сфинксът сега е частично реконструиран с варовикови блокове. Но носът му е бил умишлено вдлъбнат.
Изследването на лицето на Сфинкса разкрива, че метални пръти или длета са били забити в областта на носа и след това използвани като лостове за отчупването му. Носът с ширина един метър никога не е бил намерен след това.
Има много предания за това какво се е случило с носа на Сфинкса. Най-популярната легенда е, че е бил отсечен с гюлета от войници от армията на Наполеон Бонапарт, която е била разположена в Гиза по време на една от битките на египетската кампания от 1798 г.
Въпреки това, рисунка на Сфинкса, направена в средата на 18 век от датския морски капитан и изследовател Фредерик Луис Норден, показва статуята без нос. Тъй като тази рисунка е направена преди пристигането на армията на Наполеон, тя опровергава тази легенда.
Прочетете също: Учени: Това вероятно е втори сфинкс под пясъците на пирамидите в Гиза
Арабският историк от XV век ал-Макризи приписва загубата на носа на Мохамед Саим ал-Дахр, суфийски мюсюлманин от манастира Саид ал-Суад. Според легендата, през 1378 г. Саим ал-Дахр видял местни селяни да носят дарове на Сфинкса, молейки се за добра реколта, и в пристъп на гняв срещу идолопоклонството, той обезобразил статуята.
Същият историк споделя, че местните хора смятали настъпващите пясъци, покриващи платото Гиза, за небесно наказание за този акт на вандализъм. По-късно някои също така повярвали, че Александрийският кръстоносен поход от 1365 г. е наказание за отчупването на носа на Сфинкса.
Въпреки многобройните спекулации относно носа на Сфинкса, един факт остава безспорен. Археологът Марк Ленер, който е изследвал статуята, е заключил, че носът е бил умишлено издълбан с инструменти между 3-ти и 10-ти век сл. Хр.
Смята се, че церемониална фараонска брада е била прикрепена към статуята известно време след построяването ѝ. Смята се, че е добавена по-късно, тъй като падането ѝ не е повредило основната структура на Сфинкса. Сфинксът има и редица дупки, включително на върха на главата си, а на много стели от Новото царство е изобразен с корона. В тази връзка се предполага, че такъв отвор би могъл да служи като място за нейното закрепване.
