Древните хора са изобретявали лъка и стрелите в различни части на света в продължение на хиляди години, особено по време на периоди, белязани от сериозни конфликти. Оказва се, че това не важи за една древна култура в Перу - културата Паракас, обитавала долината Палпа от приблизително 400 г. пр.н.е. до 1 г. н.е. И не защото нейните представители не са били войнствени. Изследователите са открили множество травми по скелетите, намерени на местата, обитавани от тях, които показват чести прояви на насилие, а освен това край скелетите им са били положени и различни оръжия като копия и прашки, но никога лъкове и стрели.
С какво се обяснява това? Археолозите са изследвали 200 обсидианови артефакта, прилични на върхове на стрели в Паракас, и са установили, че те са твърде дебели, за да е можело да служат като стрели. В случая е ставало въпрос за т.нар. дротик - метателно оръжие, което за разлика от лъка, се използва само с едната ръка, подобно на стреличките за дартс. Това е още едно допълнително доказателство, че лъковете и стрелите не са били част от арсенала на Паракас, пише IFLScience.
Това е неочаквано откритие, предвид факта, че обикновено конфликтите подтикват обществата да възприемат или разработват нови видове оръжия. Хората от Паракас също са притежавали познания за технологията на метателните оръжия и са били в контакт с групи, които са използвали лъкове. Тогава защо това оръжие така и не е навлязло при тях?
Още: Силни и точни: История за древни принцеси, които стреляли умело с лък
Според исторически записки от по-късни периоди, оставени от испанските конкистадори, лъкове и стрели са били използвани от обществата, живеещи в низините на Южна Америка, докато воините, обитаващи високите части на Андите, често са предпочитали прашки. Причината остава неизвестна, но изследователите имат едно предположение. Възможно е това да се дължало на околната среда.
Изработката на надежден лък изисква подходяща дървесина с достатъчна здравина и гъвкавост. В Европа за тази цел са използвали тис и ясен. Но в долините на Палпа виреят мескит и акация, чиято дървесина се смята за неподходяща за изработката на лъкове, защото е твърде жилава.
Друга причина може да е била наложилата се традиция. Прашките може да са били свързани с древните бойни ритуали, поради което воините от Паракас са предпочитали да се придържат към тях, вместо да преминат към лъкове и стрели.
Примерът с Паракас показва, че технологичното развитие не е следвало един-единствен, универсален път. Местните ресурси и установените традиции може да са повлияли на това кои оръжия обществото е избирало да запази.
Още: Историята на завърнал се в родината емигрант и мечтата му да е индианец
